ЕП прие доклада за Северна Македония: Формулировката за „общата история“ с България остава
Европейският парламент (ЕП) одобри доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Решението бе взето след продължителни дебати по текстове, свързани с изпълнението на поетите от Скопие ангажименти в рамките на преговорния процес.
Основен акцент в документа е потвърждението, че напредъкът на страната е пряко обвързан с изпълнението на конституционните промени и вписването на българите в основния закон.
„Общата история“ и защитата на паметниците
Един от най-оспорваните моменти по време на гласуването беше предложението за отпадане на параграфа, свързан с работата на съвместната историческа комисия между София и Скопие.
Историческата комисия: Поправката за отпадане беше отхвърлена с убедително мнозинство. Евродепутатите запазиха текста, който настоява комисията да постигне конкретни резултати въз основа на обективни исторически източници.
Терминологията: В окончателния документ изрично остава формулировката за „общата история“ на България и Северна Македония.
Културно наследство: В доклада остро се осъждат случаите на унищожаване или подмяна на български исторически паметници и надписи, като ЕП настоява за строга защита на културното наследство.
Критика към диалога: Евродепутатите критикуват липсата на активен политически диалог между София и Скопие. В документа се отбелязва, че съвместната междуправителствена комисия не е заседавала от юли 2022 г., и се отправя призив за незабавно възобновяване на работата ѝ.
Предупреждение за Сърбия, Русия и Китай: Рискът от „сръбския свят“
Значителна част от доклада обръща внимание на нарастващото външно влияние в Северна Македония. Евродепутатите изразиха сериозна тревога от:
Задълбочаващите се връзки на Скопие със Сърбия и рисковете, свързани с концепцията за т.нар. „сръбски свят“.
Засиленото икономическо и политическо присъствие на Китай чрез мащабни инфраструктурни проекти и кредитиране.
Проникването на руско влияние в политическия и обществения живот на страната.
ЕП призова Европейския съюз да подкрепи активно Северна Македония в противодействието на външни дезинформационни наративи, които поставят под съмнение суверенитета и териториалната цялост на държавите в региона.
Условията за следващата стъпка към ЕС
В окончателния вариант на документа се подчертава, че Съветът на ЕС има готовност да свика следващата междуправителствена конференция веднага след като Скопие приключи необходимите конституционни процедури по вписването на българите.
Като ключови приоритети за региона са посочени още развитието на транспортната свързаност чрез Коридор VIII, изграждането на железопътната връзка с България, както и стриктното изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Позицията на докладчика
„В този доклад ясно на няколко места се споменава, че двустранните проблеми трябва да бъдат решени на двустранно ниво. Важно за нас в ЕС е, че уважаването на правата на малцинствата е част от преговорната рамка. Ето защо приемането на конституционните промени, които включват няколко малцинства, включително българското, е неизменна част от заключенията на Европейския съвет“, коментира докладчикът на ЕП за Северна Македония Томас Вайц.
Източник: БГНЕС