България каза „не“ на санкции срещу руския патриарх и енергийния сектор
България подкрепя икономическите санкции срещу Русия, но се противопоставя на ограничения в енергийния сектор и срещу руския патриарх Кирил. Това заяви външният министър Велислава Петрова-Чамова по повод новия пакет от европейски мерки срещу Москва. Тя подчерта, че за София е ключово санкциите да имат реален икономически ефект, който да доведе до край на войната.
Санкциите срещу патриарх Кирил – „контрапродуктивни“
Министър Петрова-Чамова потвърди, че страната ни е против включването на духовника в санкционния списък на ЕС, като определи подобен ход като символичен и потенциално вреден.
„Ограничаването на финансовите активи на патриарха би довело до твърдения, че Европа се намесва в църковните дела. Това създава среда за развиване на антиевропейска пропаганда“, аргументира се тя.
Според нея фокусът на ЕС трябва да остане върху мерки, които оказват реален натиск върху икономиката на агресора. Целта е „да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата на преговорите“, допълни външният министър.
Остра позиция срещу Скопие след палежа на дипломатически автомобили
По време на изявлението си министърът коментира и инцидента със запалените български дипломатически автомобили в Северна Македония. Тя осъди вандалския акт и го обвърза с по-широкия контекст на говора на омразата в съседната държава.
За езика на омразата: „Осъждаме този акт, който ясно показва, че когато езикът на омразата бива толериран в една държава – и не само толериран, а и утвърждаван на високо политическо ниво – се стига до такъв тип действия“, посочи Петрова-Чамова.
Дипломатически мерки: България вече е представила официалната си позиция пред Съвета „Общи въпроси” в Брюксел, пред Съвета на Европа и пред ОССЕ във Виена. София очаква от властите в Скопие не само да разкрият извършителя, но и да изяснят мотивите му.
Попитана за двойните стандарти в РСМ – липсата на присъди за нападенията срещу българските клубове на фона на строгите наказания за хора с българско самосъзнание (като в случая с Драги Каров) – министърът отбеляза, че е трудно да се коментира дейността на съдебната система на друга държава. Тя обаче подчерта, че на дипломатическо ниво въпросът се поставя постоянно. По думите ѝ е изключително важно подобни прояви да не остават безнаказани, за да не се създава усещане за липса на правосъдие и институционална толерантност към престъпленията от омраза.
Срещата с украинския посланик: „Стандартна практика“
Външният министър коментира и провелото се посещение на украинския посланик в МВнР, провокирано от решение на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Петрова-Чамова увери, че в комуникацията няма нищо необичайно или извънредно.
„В дипломатическата практика е абсолютно нормално представителите на чуждите мисии да изискват информация относно техни граждани“, обясни тя. Министърът изрично уточни, че Министерството на външните работи не е институцията, която може да коментира конкретните мотиви зад решенията на ДАНС.
Източник: NOVA