Румен Радев – последният шанс за България!? (експрес анализ)

Подобни мащабни очаквания и такава обществена еуфория около една политическа фигура България не е виждала от близо четвърт век. Спокойно може да се каже, че Румен Радев е прецедент в българския политически живот през последните 25 години. И то не само заради слизането му от президентската институция и заявката за влизане в реалната парламентарна политика. Радев е прецедент и защото е първият български политик, който се извини повече от веднъж преди да влезе в активната политика. Но най-вече, защото подобни очаквания насочени към него, последно бяха наблюдавани през 2001 г. около фигурата на Симеон Сакскобургготски.

Днес, в очите на мнозинството, Румен Радев е искра на надеждата след провала на проекта „Трифонов“, последван от разочарованието „Петков“. Радев се очертава като третия опит на все още непримиримия български дух за реална промяна.

Защо Радев може да се окаже реална алтернатива?

Ако проследим действията на т.нар. „задкулисие“ през последната година, ще стане ясно защо именно Румен Радев е най-голямата им пречка, и защо очевидно ги страхува толкова много:

•Постоянните атаки от страна на Пеевски и Борисов срещу екипа на президента, в частност президентската администрация.

•Лични удари, включително срещу семейството му – линия, която рядко се преминава без сериозна причина.

•Поругаването на българската Конституция от страна на „Сглобката“, с ясната цел да бъдат орязани правомощията на държавния глава и той да бъде превърнат в просто фигурант.

•Опит за създаване на партия-двойник, чиято цел е да изсмуче потенциалния електорален резултат на Радев – позната и „успешна“ практика още от 2001 г. срещу Царя.

•Моменталната мобилизация на олигархичните медии и техните говорещи глави, които веднага след заявката за влизането на Радев в парламентарната политика започнаха да критикуват всеки негов ход.

•Опити за предварително пробиване в изграждането на проекта му, още преди публично да е заявил своя екип и партия – всяко име, което се спомене като възможно, бива незабавно опетнено или запазено (както стана с евентуалното име на партията - Нашата България)

Всичко това говори за едно – СТРАХ.

Страхът на задкулисието, защото Румен Радев очевидно се очертава като реална заплаха за интересите на олигархията.

Феномен ли е Радев?

Той е истински феномен в съвременната българска политика. За първи път политик, който търси подкрепата на народа, не се обявява за спасител, нито обещава чудеса за „800 дни“.

Радев не обещава възмездие – той говори за правила, които да важат за всички. Именно това го прави различен.

Дори маниерът му на присъствие и говорене показва човек без хипертрофирано его, без стремеж към свръхвласт и величие. Напротив – хладнокръвен, умерен, уравновесен и дисциплиниран. Това е Румен Радев.

Политикът

Макар все още да не е формулирал ясно своите политически позиции в икономиката, финансите и външната политика, от поведението му през президентските мандати и от последното му интервю може да се изведе профилът му.

Радев изглежда като умерен центрист, част от новата вълна национал-суверенисти. Политик, който балансира, лавира и избягва крайностите. В този смисъл може да бъде опреличен на Цар Борис III – хладен, предпазлив и изключително умел политически играч, което много често се бърка с нерешителност и страх, но именно това е силата на този подход - докато си силен да правиш така, че да изглеждаш слаб пред противниците, така че когато най-малко очакват ти да действаш.

Някои анализатори го сравняват и с Шарл дьо Гол – паралел, който заслужава отделно изследване, но не и в този експрес анализ.

Ще завърша така…

Спомням си лятото на 2020 г., когато президентът Радев вдигна юмрук. Да това беше символично, защото той тогава реши да остане в рамките на институцията. Днес юмрукът е свален, а рискът – поет. Радев влиза в парламентарната политика.

Не очаквайте гръмки лозунги. Нито либерални, нито патриотарски.

Очаквайте център, хитра и балансирана политика.

Очаквайте умереност.

В едни бурни времена Румен Радев е капката нормалност. А понякога именно една капка е достатъчна, за да даде живот на жадните за реална промяна български граждани.

Автор: Манол Манолов