Евровизия: Когато политиката заглушава гласа на народа
Дара официално е българският представител на „Евровизия“. Официално, защото неофициално това беше ясно от седмици. В музикалните среди и сред публиката отдавна се говореше, че тя ще излезе победител от родната селекция. След полуфиналното гласуване съмненията практически изчезнаха.
Финалът само затвърди усещането, че резултатът е бил решен предварително.
БНТ не допусна „своеволия“. Всъщност това стана по брутално директен начин. Първата тревожна стъпка беше скриването на зрителското гласуване. В реално време зрителите не можеха да видят нищо от онова, което само седмица по-рано беше напълно прозрачно: общия брой гласували, разпределението на гласовете между изпълнителите, динамиката и подредбата на класацията.
След това дойде и вторият удар - усещането за зловеща манипулация. Социалните мрежи се напълниха с оплаквания от зрители, които твърдяха, че системата отчита гласове, без те да са гласували, а при първите им опити ги блокира. Масово. Сякаш вотът не просто беше контролиран, а активно обезсмислян.
От този момент нататък въпросът вече не беше кой ще спечели, а кога ще бъде обявен победителят. Когато Дара беше официално провъзгласена за такава, таблицата с резултатите изглеждаше почти декоративна. Така или иначе малцина вярваха, че зрителският вот е реален. А и нямаше особено значение.
Манол Манолов изригна в социалните мрежи със следния пост: Евровизия: Когато политиката заглушава гласа на народа
Поредната „изборна“ битка беше спечелена от евроатлантизма в България. Снощи обаче не гледахме просто музикално шоу – бяха изправени една срещу друга две визии за България.
Първата – корен, традиция и сила.
Втората – подчинение, измислени ценности и слабост.
Победи втората визия. И не, това не е пресилено. Това не е просто конкурс. Това е политика.
Победи политиката на онези пребоядисани „Кошлуковци“, които днес се представят за демократи, а всъщност никога не са били такива. Тяхната цел винаги е била една – личният интерес. Това е и един от големите проблеми на либерализма, но няма да се отклоняваме.
България има нужда от промяна. Не козметична, а ценностна, дълбока и цялостна. Време е мнозинството да надделее над "личния интерес" на олигархията. Време е народът да пречупи и премахне подчинените институции, за да изгради нови - здрави.
На пръв поглед това беше просто шоу. Но всъщност беше много показателно за състоянието на България днес – слаба държава, в която не избира мнозинството, а тесен кръг хора, стремящи се на всяка цена да бъдат „политкоректни“.
Надявам се да идват времена, в които мнението на мнозинството ще определя съдбата на държавата и ще взема големите решения.
България символично загуби една битка, но вярвам, че ще спечелим войната за спасението на тази нация. Един ден мнозинството ще решава и ще избере своя любим – такъв, какъвто беше страхотната Мона.
И когато гласувате на изборите, скъпи съграждани, спомнете си този ден – деня, в който България загуби, макар и символно.
Иде нашето време, но ние трябва да го отстоим със сила, кураж и професионализъм. Можем го! Ще успеем.
P.S. Нищо лично към Дара – изключителен талант и много добър изпълнител. Респект.
Редактор: Петър Попов