Какво се случва в България? Секти, педофилски мрежи и умъртвявани животни – кошмарна реалност като от досиетата „Епстийн“

Когато държавата отсъства – умишлено или поради безпомощност, ние няма как да знаем – тогава лудостта на беззаконието надделява.

Два напълно различни казуса, случили се в различни краища на страната, но с един и същ общ симптом: пълно безстрашие от закона, убеденост в безнаказаността, разпад на човешките ценности и откровена жестокост.

Случаят „Петрохан“ – кошмарът зад оградата

По случая „Петрохан“ обстоятелствата звучат по-фрапиращо дори от сценарий на „Туин Пийкс“. Това не е художествена метафора, а пряка констатация на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Той публично заяви, че е потресен от дейността на неправителствена организация, която години наред е действала като наддържавна структура, изземвайки функции на институциите в района на хижата, пред която бяха открити три трупа.

Данните за „сектантска мрежа с педофилски елементи“ не са журналистическа сензация, а тежък сигнал за дълбок институционален провал. Провал, който се измерва с телени огради, частна охрана и пълна липса на обществен контрол.

Фактите са стряскащи. В Държавната агенция за закрила на детето е подаден сигнал от родители, адресиран и до МВР, ДАНС и прокуратурата. Сигналът е оттеглен само четири дни по-късно. Проверки са направени, но „не е установен риск“. Същевременно години наред хижата е била недостъпна, обградена, а дейността вътре – скрита.

Различни сдружения, религиозни течения, самопровъзгласени духовни водачи, организации, бивши министри, подписани споразумения, съмнения за финансови злоупотреби и най-тежкото – деца, водени на лагери, за които родителите по-късно отказват да съдействат на разследването.

Това не е просто мистериозен случай. Това е пример как държавата се оттегля крачка по крачка, докато накрая зад оградата остава нещо, което никой не контролира.

„Царицата на мъченията“ – жестокост без граници

Вторият случай е изключително брутален, той може да бъде описан единствено със садистична жестокост.

В свищовското село Царевец прокуратурата повдигна обвинения на двама души за системно измъчване и убиване на животни. Според разследването – поне 82. Кучета, котки, птици, риби. Заснемани, мъчени и продавани като видеа в тъмната мрежа за хиляди евро.

Т.нар. „кръш фетиш“ съдържание – сексуална възбуда от смазване и изтезаване на живи същества – звучи като термин от криминален учебник. Но се е случвало тук, години наред, без никой да спре това навреме.

Жената, известна с прозвището „Царицата на мъченията“, е извършвала издевателствата. Мъжът е снимал. Признания има. Арести – също. Но въпросът остава: колко дълго е било известно и колко дълго е било подминавано?

Общият знаменател

Тези два случая нямат нищо общо на пръв поглед. Но имат един и същ корен – отсъствието на държавата.

Когато законът е формалност, когато сигналите се оттеглят, проверките са „по документи“, тогава страхът от институциите изчезва – на негово място идват секти, насилие, садизъм и смърт.

И тогава въпросът вече не е „как е възможно“, а „къде бяхме всички ние, докато това се случваше“!?

Автор: Манол Манолов