Бързото отстраняване на висши фигури в Иран: стратегия с обратен ефект

Израел ликвидира скоростно висшите кадри на Иран. Експерти предупреждават, че стратегията може да има обратен ефект

Израел провежда серия от удари, при които са убити високопоставени ирански представители, в опит да отслаби управлението на Ислямската република. Въпреки краткосрочните военни резултати, анализатори предупреждават, че подобна стратегия има ограничен ефект и може дори да доведе до обратен ефект в самото иранско управление и мащабна ескалация на конфликта.

През последните години Израел нееднократно е прилагал тактиката на т.нар. „обезглавяващи удари“ – ликвидиране на ключови фигури от враждебни организации. Сред тях са лидери на „Хизбула“ и „Хамас“, включително дългогодишният ръководител на „Хизбула“ Хасан Насрала. Въпреки това, и двете групировки продължават да действат активно – с ракетни атаки и запазено влияние на терен.

Според експерти, целенасочените убийства могат да донесат временни тактически успехи, но рядко решават дълбоките причини за конфликтите. „Ефектът от подобни действия често избледнява с времето“, коментира Джон Алтерман от Центъра за стратегически и международни изследвания. По думите му, дори авторитарните режими разчитат на сложни мрежи от институции, които трудно могат да бъдат парализирани само чрез елиминиране на отделни лидери.

Иранската политическа система е пример за такава устойчивост. Въпреки загубата на висши фигури, включително и на върховния лидер аятолах Али Хаменей, управлението продължава да функционира чрез взаимосвързани структури като Революционната гвардия. Военните операции срещу Израел и в региона не са прекратени, а напрежението в Персийския залив остава високо.

Историята показва, че подобни тактики рядко водят до трайни резултати. След убийството на лидера на „Хизбула“ Абас Мусауи през 1992 г., организацията не отслабва, а напротив – под ръководството на наследника му се превръща в още по-силна регионална сила. Сходна е ситуацията и с „Хамас“, чиито лидери многократно са били елиминирани, без това да доведе до разпад на структурата.

Съединените щати също са използвали целенасочени операции срещу редица лидери, включително Осама бин Ладен и Абу Бакр ал Багдади. Макар тези действия да отслабват съответните групировки, окончателният им упадък идва едва след продължителни военни кампании с участие на сухопътни сили.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заявява, че настоящата стратегия цели не само военен натиск, но и вътрешна промяна в Иран. До момента обаче няма признаци за масово въстание срещу властта в Техеран. Анализатори предупреждават, че подобен подход крие сериозни рискове. Възможно е ликвидирането на по-умерени фигури да отвори път за по-радикални лидери или да доведе до дестабилизация и хаос. Исторически примери като Либия след падането на Муамар Кадафи или Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин показват, че смяната на ръководството не гарантира стабилност.

„Обезглавяването на лидер е рискована стратегия“, отбелязва политологът Макс Ейбрамс. „Често след подобни действия се наблюдава увеличаване на насилието, особено срещу цивилни.“

Експертите са единодушни, че военните операции сами по себе си не са достатъчни. „Можеш да отслабиш една организация военно, но без ясна политическа стратегия това рядко води до устойчив резултат“, коментира Моханад Хаге Али от Центъра „Карнеги“ в Бейрут.

В крайна сметка основният въпрос остава: кой идва след отстранените лидери – и дали това ще направи региона по-стабилен, или още по-нестабилен. Тук историята говори ясно.

Редактор: Манол Манолов