Тръмп настъпи „иранската мина“ (експрес-анализ)

За голяма част от иранците Али Хаменей ще остане символ и мъченик – на съпротивата срещу „Сатаната“, както в Техеран често наричат Съединените щати.

Доналд Тръмп за много американци може да остане като поредния президент, който е влязъл в блатото на американските войни – конфликти, за които сметката се плаща от американския народ и мнозинството от хора по света.

Колкото и парадоксално да звучи, колкото повече продължават израело-американските удари срещу Иран, толкова повече режимът в Техеран се консолидира и дори започва да набира сила. Всяка нова ракета, изстреляна от т.нар. коалиция „Епстийн“ по столицата на Иран, не унищожава системата – тя я възстановява. Това е медицински факт.

Експертът по Близкия изток Алекс Ватанка отбелязва, че иранското ръководство вече гледа на конфликта не само като на военна криза, а и като на възможност за политическа легитимация. Според него част от израелските удари срещу енергийната инфраструктура на Ислямската република, които изпълниха небето над Техеран с гъст черен дим са довели до рязка промяна в обществените нагласи.

„Само за 24 часа се усети как общественото мнение се измества – от усещане за война срещу режима към усещане за война срещу самия Иран.“

И тук идва проблемът: Основната цел на САЩ – свалянето на режима няма да се случи. И това е реалността. Пред Доналд Тръмп всъщност остава един работещ изход: възможно най-бързо излизане от войната, съчетано с познатия политически наратив, че САЩ са постигнали целите си и са отслабили максимално Иран. Това означава да се заяви, че са ударени ключови военни способности: ракетната програма, производството на дронове, военноморските и военновъздушните сили, командните структури и остатъците от ядрената инфраструктура. Това е политическият изход за администрацията на Тръмп.

Ето и големият въпрос: Ако израело-американските удари спрат внезапно – дали иранските ще спрат? Парадоксът е, че тази война се оказва в полза на самия ирански режим. Външният враг дава на властта нещо много важно – легитимация. Войната сплотява обществото и позволява на режима да укрепи властта си в момент, в който иначе би бил под сериозен вътрешен натиск.

Истината е проста: За властта в Техеран е много по-изгодно да води война срещу Съединените щати и Израел, отколкото срещу собственото си общество.

И има още нещо важно. Военната операция отключи процеси вътре в Иран, които изтласкват напред по-младото поколение хардлайнери – хора, които не помнят Иран преди Ислямската република и са израснали в идеологическата конфронтация със Запада. Това поколение е по-радикално, по-мобилизирано и много по-готово за дълга конфронтация със „Сатаната“.

Затова трябва да се каже ясно: Режимът в Иран няма как да падне в рамките на тази военна операция. Не и в следващите месеци. Дори мащабна сухопътна операция би довела до изключително труден и дълъг конфликт, без голям шанс за смяна на режима. Истинската промяна в Иран, ако изобщо се случи, може да дойде само отвътре – чрез дългосрочен натиск, мека сила, икономически и политически процеси.

Но не и чрез ракети.

Автор: Манол Манолов