Войната, водена от най-богатата нация в света, удря най-силно онези, които най-малко могат да си я позволят

Енергийната криза се задълбочава: милиони по света усещат рязък ръст на разходите

Докато най-богатата страна в света води изключително скъп военен конфликт, икономическите последици все по-силно се усещат от домакинствата по света. Според изчисления на аналитичен мозъчен тръст разходите на САЩ за войната достигат около 890 милиона долара на ден.

В същото време милиони хора са призовани да намалят потреблението на енергия – да ограничат използването на климатици, да изключват осветлението, да избягват служебни пътувания, и когато е възможно да работят дистанционно, за да се намали натискът върху енергийните ресурси.

В опит да стабилизира пазарите, страните членки на Международната агенция по енергетика взеха историческо решение да освободят 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви. Това е най-голямото подобно освобождаване на аварийни запаси, регистрирано досега.

Междувременно Организацията на обединените нации предупреди за сериозни глобални последици, ако нестабилността продължи. В доклад, публикуван по-рано тази седмица, се посочва, че: „Последиците се разпространяват далеч отвъд региона, засягайки енергийните пазари, морския транспорт и глобалните вериги за доставки.“

Натиск върху световната икономика

Ескалацията на конфликта в Близкия изток допълнително утежнява състоянието на световната икономика, която вече е под натиск след година на търговски напрежения и тарифи наложени от САЩ.

Особено уязвим се оказва регионът на Южна Азия, където редица държави са силно зависими от вноса на петрол и природен газ от Близкия изток. В северния индийски град Горакхпур местни жители вече усещат недостига на енергийни ресурси. Жителят Аджай Кумар разказва пред индийската информационна агенция ANI, че хората се редят на опашки още през нощта, за да заредят газови бутилки.„Ситуацията е такава от около десет дни. Ако не дойдем много рано, половината от хората ще си тръгнат с празни ръце“, казва той.

Правителствени мерки в Азия Ефектът от кризата се усеща и в други части на Азия. Южна Корея въведе първия си таван на цените на горивата от близо 30 години – значителна стъпка за една от водещите икономики в света и ключов член на Г-20.

В Тайланд правителството нареди на държавните служители да ограничат пътуванията в чужбина и да работят дистанционно, когато е възможно, като част от мерките за пестене на енергия.

Подобни действия предприеха и Филипините, където бе въведена четиридневна работна седмица за част от държавните служители. Властите също призоваха офисите да настройват климатиците на температура не по-ниска от 24 градуса по Целзий, за да се намали потреблението на електроенергия.

Експерти предупреждават, че ако напрежението на енергийните пазари продължи, подобни ограничения могат да се разпространят и в други региони на света. Като подобно нещо може да се случи и в ЕВРОПА.

Сериозни икономически последици и в Европа

Войната в Близкия изток вече започва да оказва осезаемо влияние и върху европейските икономики. Ескалацията на конфликта доведе до рязко поскъпване на енергията, като европейските газови пазари реагираха почти веднага. Цената на газа на основния европейски хъб TTF се повиши рязко – от около 31,9 евро за мегаватчас до над 54 евро само за няколко дни след началото на военните удари. Анализатори предупреждават, че ако конфликтът продължи, по-високите цени на енергията могат постепенно да се прехвърлят върху сметките за ток и отопление на домакинствата, както и върху производствените разходи на европейските компании.

Нарушенията в доставките през Ормузкия проток поставят Европа в изключително в изключително губеща ситуация.

Европа е особено чувствителна към подобни сътресения, тъй като след 2022 г. значително намали вноса на руски енергийни ресурси и замени част от тях с втечнен газ от световния пазар, включително от Катар и САЩ. Това прави континента по-зависим от глобалните транспортни маршрути и по-уязвим при геополитически конфликти.

Икономисти предупреждават, че продължителен енергиен шок може да доведе до по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж в еврозоната, както и до нов натиск върху индустрии с високо енергийно потребление като химическата, металургичната и стъкларската индустрия.

Междувременно финансовите пазари също реагираха на ескалацията. Основните европейски борсови индекси отчетоха спадове, а инвеститорите се насочиха към по-сигурни активи на фона на несигурността около развитието на конфликта.

Рискове и за България и Източна Европа

Енергийната нестабилност, предизвикана от конфликта в Близкия изток вече се отразява и върху страните от Източна Европа, включително България. Регионът остава силно зависим от вноса на енергийни ресурси и е чувствителен към резки колебания в цените на петрола и природния газ на международните пазари. Евентуалното продължително поскъпване на петрола би довело до по-високи цени на горивата, транспорта и редица основни стоки, тъй като разходите за логистика са пряко свързани с цената на енергията. За България подобен сценарий може да означава нов натиск върху инфлацията и върху бюджета на домакинствата, които вече са чувствителни към увеличенията на цените на електроенергията, отоплението и храните през последните години. Експерти предупреждават, че ако нестабилността в региона продължи и доведе до сериозни сътресения в глобалните доставки на енергия, това може да се отрази и на икономическия растеж в Централна и Източна Европа, особено в страни с енергоемка индустрия. В подобна ситуация европейските правителства вероятно ще бъдат принудени да търсят допълнителни механизми за защита на потребителите и бизнеса – включително временни компенсации, регулации на цените или нови мерки за енергийна сигурност.

Редактор: Манол Манолов

Източници: CNN, Euronews, AP