Националният дълг на САЩ надхвърли 39 трилиона долара на фона на войната с Иран

Националният дълг на САЩ надхвърли рекордните 39 трилиона долара, отбелязвайки нов исторически връх само седмици след началото на военния конфликт с Иран

Безпрецедентното ниво подчертава нарастващото напрежение между ключовите приоритети на администрацията на Доналд Тръмп – включително мащабни данъчни облекчения, увеличени разходи за отбрана и засилено прилагане на имиграционните политики, наред с обещанията за ограничаване на държавния дълг.

Рискове за икономиката

Според Службата за отчетност на правителството на САЩ растящият дълг може да има пряко отражение върху ежедневието на американците. Сред потенциалните последици са по-високи разходи по кредити – включително ипотеки и автомобилни заеми, по-ниски заплати заради ограничени инвестиции от страна на бизнеса, както и поскъпване на стоки и услуги. Експерти предупреждават, че дългосрочната тенденция към увеличаване на заемите и разходите за лихви ще наложи трудни бюджетни решения в бъдеще.

Предупреждения от икономисти Майкъл Питърсън, председател на Фондация „Питър Г. Питърсън“, определи темпа на нарастване като „тревожен“ и предупреди за нарастващата тежест върху бъдещите поколения. „При сегашния темп ще достигнем 40 трилиона долара дълг още преди изборите тази есен. Заемането на трилион след трилион без ясен план е определение за неустойчивост“, посочи той.

Данните показват бързо ускоряване на дълга – нивото от 38 трилиона долара беше достигнато преди едва пет месеца, а 37 трилиона – два месеца по-рано.

Влияние на войната

Допълнителен натиск върху публичните финанси оказват и военните разходи. Според икономическия съветник на Белия дом Кевин Хасет, конфликтът с Иран е струвал на САЩ над 12 милиарда долара до момента. Не е ясно колко дълго ще продължат бойните действия, но анализатори предупреждават, че продължителна военна ангажираност може да ускори още повече нарастването на държавния дълг.

Дългосрочна тенденция

Федералният дълг на САЩ нараства както при републикански, така и при демократични администрации, като ключови фактори през последните години са военни конфликти, мащабни разходи по време на пандемията и данъчни облекчения.

На този фон експертите подчертават необходимостта от дългосрочна фискална стратегия, която да балансира икономическия растеж и устойчивостта на публичните финанси.

Редактор: Манол Манолов

Източник: AP/ Fatima Hussein