Съдът на ЕС: Забраната за смяна на пола в България противоречи на правото на ЕС

БРЮКСЕЛ/СОФИЯ - Съдът на Европейския съюз постанови, че национална правна уредба, която не позволява промяна на вписания пол в регистрите за гражданско състояние, противоречи на правото на Европейския съюз, когато засяга гражданин на държава членка, упражнил правото си на свободно движение в ЕС.

Случаят е свързан с български гражданин, регистриран при раждането си като лице от мъжки пол, който понастоящем живее в Италия. Там той е започнал хормонална терапия и се представя като жена. Лицето е поискало от българските съдилища да бъде признато юридически като жена и да бъдат променени данните в акта му за раждане, включително името и единният граждански номер.

Въпреки представени медицински становища и съдебна експертиза, потвърждаващи заявената полова идентичност, българските съдилища са отхвърлили искането.

Съгласно действащата национална правна практика, както е тълкувана от Върховен касационен съд на България, понятието „пол“ се разбира единствено в биологичния му смисъл. Това тълкуване изключва възможността за промяна на данните за пола, името и единния граждански номер в регистрите за гражданско състояние.

Върховният касационен съд отправя преюдициално запитване до съда в Люксембург, за да установи дали подобна правна уредба е съвместима с правото на ЕС. В решението си Съдът на Европейския съюз посочва, че макар държавите членки да имат компетентност да издават документи за самоличност и да уреждат регистрите за гражданско състояние, те трябва да упражняват тези правомощия в съответствие с правото на ЕС.

Съдът подчертава, че несъответствие между изживяваната полова идентичност на дадено лице и данните за пола, вписани в официалните му документи, може да възпрепятства упражняването на правото на свободно движение в ЕС. Подобно несъответствие може да създаде затруднения в ежедневни ситуации, включително при проверки на самоличността, трансгранични пътувания или в професионалния живот, и да постави под съмнение автентичността на документите на лицето.

Ограничения на свободното движение са допустими само ако са обосновани с обективни съображения от обществен интерес и ако са пропорционални, като същевременно спазват основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът отбелязва, че правото на зачитане на личния живот включва защитата на половата идентичност и изисква държавите членки да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за нейното правно признаване.

Освен това съдът в Люксембург посочва, че национален съд не може да бъде обвързан от тълкуване на собствен конституционен съд, ако то възпрепятства прилагането на правото на ЕС така, както е тълкувано от европейския съд.

Преюдициалното запитване позволява на националните съдилища в държавите членки да поискат тълкуване на правото на ЕС от Съда на Европейския съюз. Самият съд не решава националния спор; това следва да направи националната юрисдикция, която трябва да се съобрази с даденото тълкуване. Решението има задължителна сила и за други национални съдилища, когато разглеждат сходни въпроси.

Редактор: Манол Манолов

Източник: DarikNews