​Радев в парламента: България ще наложи резерви на 21-вия пакет санкции срещу Русия

България ще наложи резерви на 21-вия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия. Това обяви премиерът Румен Радев по време на изслушване в пленарната зала в петък

​„Ще направя това, защото защитавам и отстоявам българския национален интерес“, категоричен бе министър-председателят.

​Радев отхвърли критиките към външнополитическите позиции на София и заяви, че те се отстояват последователно както с думи, така и с действия. В отговор на депутатски въпроси той подчерта, че ходовете му не са отслабили отношенията на страната със съюзниците ѝ в ЕС и НАТО.

​„Мога категорично да ви уверя, че няма разколебаване в позициите на нашите партньори и съюзници спрямо България в резултат на моите действия“, заяви премиерът, като допълни, че контактите с европейските лидери остават активни, визирайки последните си срещи в Германия, Франция и Великобритания.

​Защо липсва подписът под общата декларация на НАТО?

​Премиерът коментира и отсъствието на името му от съвместната декларация, приета на срещата на държавите от Източния фланг на НАТО. Той обясни, че форумът е комбинирал две събития — конференция за възстановяването на Украйна и лидерска среща на Алианса.

​Радев увери, че България твърдо подкрепя следвоенното възстановяване на Украйна, но е отказал да подпише документи, които според него ескалират напрежението. „Не мога да бъда част от декларации, които не съдействат за уреждането на конфликта, а напротив — допълнително го задълбочават“, обясни той.

​Споразумението за сигурност с Киев няма да се денонсира

​България няма намерение да анулира Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, стана ясно още от думите на премиера. По думите му документът не вменява на София конкретни ангажименти за военна помощ или срокове.

​„В него няма поети задължителни ангажименти. То предвижда проучване и идентифициране на възможности за подкрепа според капацитета на България“, подчерта Радев. Той изтъкна, че страната ни има интерес от запазването на документа, тъй като в него са заложени ключови текстове за:

• ​Защитата на правата на българското национално малцинство в Украйна и изучаването на български език;

• ​Сигурността в Черноморския регион;

• ​Свободата на корабоплаването.

​Идея за съвместна АЕЦ с Украйна

​По темата за двата реактора от прекратения проект „Белене“, Радев разкри, че разговорите с Киев продължават, като въпросът е бил обсъден лично с украинския президент Володимир Зеленски.

​Украинската страна е потвърдила интереса си към купуването на оборудването, но българското правителство е предложило алтернатива: реализиране на съвместен проект с европейско финансиране. „Предложих заедно България и Украйна да изградим АЕЦ и да им предоставяме електричество“, съобщи министър-председателят.

​Остър политически сблъсък за „Лукойл“ и дерогацията

​Темата за руските санкции и работата на рафинерията в Бургас предизвика сериозни искри между управляващи и опозиция от трибуната.

​От „Демократична България“ разкритикуваха правителството, че обвързва защитата на националния интерес с отстъпки към Москва. „Пътят към това да няма арбитражно дело най-малко е свързан със слагачество към руската държава“, заяви депутатът Йордан Иванов.

​В основата на спора бяха опасенията, че евентуално затягане на санкциите срещу „Литаско“ (търговското дружество на „Лукойл“) ще парализира доставките и работата на бургаската рафинерия. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Радослав Рибарски постави въпроса дали има реален риск страната да загуби действащата дерогация (изключението за работа с руски петрол) и предприятието да попадне под ударите на санкциите.

​Критики към кабинета дойдоха и от ляво/дясно в лицето на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който атакува продължаващото сътрудничество с Киев — от подкрепата за членството на Украйна в НАТО до енергийните сделки и съдбата на реакторите от „Белене“.