Посланик ​Бойко Коцев: България може да бъде мост между Русия и Запада, ако не пренебрегва националния си интерес

Дългогодишният дипломат и експосланик в Русия Бойко Коцев анализира стратегическите предизвикателства пред българската външна политика, кризата в европейския модел и възможностите за България в условията на глобален конфликт

​Евроатлантическият избор и ролята ни в ЕС и НАТО

​Посланик Бойко Коцев е категоричен, че след разпадането на СССР България не е имала реална алтернатива на членството в НАТО и Европейския съюз. Страната не е разполагала с финансовия, икономическия и военния ресурс да поддържа ефективен неутралитет от типа на Швейцария или Австрия. Затова стратегическата ориентация към евроатлантическите структури е била логичен и единствено възможен избор в променящата се международна среда.

​Големият въпрос днес обаче не е самото членство, а какво прави България вътре в тези организации. Коцев подчертава, че всяка държава членка отстоява собствения си държавен интерес. Успешното участие в европейските структури изисква активна дипломация, висок професионализъм и ясно дефинирани национални цели.

​София като посредник в диалога между Москва и Запада

​Специално място в разговора бе отделено на отношенията между София и Москва. Посланикът отбеляза, че Кремъл отлично разбира ограниченията, произтичащи от ангажиментите на България към НАТО и ЕС. Според него обаче между Русия и Запада съществува по-дълбок проблем, взаимно неразбиране породено от различни исторически традиции, културни модели и политически възприятия.

​Именно в тази криза на доверие Коцев вижда стратегическа възможност за страната ни:

​„Българите често разбират по-добре и двете страни и биха могли да играят полезна роля в бъдещия диалог между Русия и западните държави.“

​Дипломатът сподели примери от личната си практика в Москва, когато е бил търсен както от западни, така и от руски дипломати за разясняване на позиции и намерения, които отсрещната страна трудно е успявала да дешифрира.

​Зад кулисите на дипломацията: Битката за кирилицата и филмът „Княз Борис I“

​Коцев описа и тежките преговори, благодарение на които България успява да наложи признаването на азбуката ни като една от официалните в Съюза. Това води и до историческото решение думата „евро“ да бъде изписвана на кирилица върху европейските банкноти.

​Още по-любопитен е казусът с официалния сайт на Кремъл, където се появява твърдение, че кирилицата произхожда от „македонските земи“. Вместо стандартна и тромава дипломатическа нота, Коцев използва силата на културното ни наследство – изпраща на руската страна българския игрален филм „Княз Борис Първи“. Само ден по-късно руската позиция е официално коригирана, което дипломатът определя като чист пример за успешна „мека сила“.

​Войната в Украйна и бъдещето на Европа

​По отношение на конфликта в Украйна, Бойко Коцев изрази мнение, че той няма да намери окончателно решение на бойното поле. Рано или късно страните ще бъдат принудени да подновят политическия диалог, тъй като продължаването на военните действия носи тежки икономически и социални последици за Украйна, Русия и цяла Европа.

​Дипломатът отправи и критичен поглед към развитието на Европейския съюз. Според него Старият континент разполага с огромен потенциал в науката и технологиите, но плановете за създаване на обща европейска армия остават несигурни. Коцев постави реторичния въпрос дали огромните средства за превъоръжаване не биха били по-полезни, ако се инвестират в иновации, научни разработки и високотехнологични системи.

​Кризата в българската дипломация

​Коцев направи откровен анализ на състоянието на българската външна политика, посочвайки, че националният интерес трябва да бъде формулиран максимално ясно и прагматично:

• ​Съхраняване на държавността;

• ​Икономическо развитие;

• ​Повишаване на благосъстоянието на гражданите.

​Всички външнополитически ходове трябва да бъдат подчинени единствено на тези три стълба, смята той.

​В края на разговора посланикът се обърна към младите хора, които искат да се посветят на международните отношения. Той ги посъветва да натрупат широка обща култура чрез четене на история, литература и изкуство, но напомни, че истинският дипломат се изгражда единствено чрез практиката и натрупания опит на терен.

Източник: ПОГЛЕД ИНФО