Как Джаред Къшнър и Стив Уиткоф виждат света: дипломацията като бизнес сделка

Държавите и участниците може да са различни, но основната идея остава една и съща – дипломацията се разглежда като сложна бизнес сделка, която трябва да бъде договорена от малък екип с ясна визия

Неуспешният опит за постигане на мирно споразумение с Иран не е разклатил доверието на президента Доналд Тръмп в двамата мъже, на които е възложил ключова роля в усилията за международно посредничество. Специалният пратеник Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър са натоварени със задачата да търсят решения на някои от най-трудните конфликти в света – от Близкия изток до войната между Русия и Украйна.

„Мисля, че вършат чудесна работа“, заяви Тръмп в кратко телефонно интервю за Politico. „Такива хора не можете просто да наемете.“

Малък екип за големи конфликти

Безпрецедентната ситуация, при която двама души водят паралелни преговори с Иран, Израел и Хамас, както и с Украйна и Русия понякога в рамките на един и същи ден – показва как администрацията на Тръмп възприема международната дипломация. Според двама служители на администрацията, пожелали анонимност, подходът наподобява начина, по който се сключват сделки в сферата на недвижимите имоти: малък екип от доверени хора работи интензивно, за да постигне голямо споразумение. Ако една сделка се провали, това може да се използва като лост за друга.

Надежда за разширяване на Авраамовите споразумения

Тръмп дори намекна, че конфликтът с Иран може да доведе до нов импулс за едно от най-значимите дипломатически постижения от първия му мандат – Авраамовите споразумения, които нормализираха отношенията между Израел и няколко арабски държави. „Много държави ще се присъединят към Авраамовите споразумения“, каза президентът. „Сега, когато Иран е отслабен, страхът от него намалява.“ Разширяването на тези споразумения отдавна се разглежда от администрацията като ключ към по-голяма стабилност в Близкия изток.

Критики към подхода

Оптимизмът на Тръмп обаче идва на фона на критики, че президентът разчита прекалено много на тесен кръг от доверени съветници. Макар Къшнър и Уиткоф да получиха признание за ролята си в освобождаването на израелски заложници, постигнатото примирие в Газа остава крехко, а Хамас продължава да има влияние в региона. Преговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна също все още не са довели до трайно спиране на огъня, а опитите да бъде убеден Техеран да се откаже от програмата си за обогатяване на уран се провалиха тотално.

Бившият преговарящ от Държавния департамент Аарън Дейвид Милър предупреждава, че подобно темпо крие риск от „пренатоварване“. Според него управлението на няколко сложни преговорни процеса едновременно изисква дълбоко познаване на историята, политиката и психологията на участващите страни.

За сравнение, ядреното споразумение с Иран - Съвместният всеобхватен план за действие, договорено по време на администрацията на Барак Обама, е документ от 159 страници и е изработван в продължение на две години.

„Дипломация като развитие на проект“

Въпреки критиките, Тръмп остава уверен в избрания модел. Според представители на администрацията подходът наподобява управлението на големи строителни или инвестиционни проекти: първо се очертава визията от малък кръг ръководители, след което към нея се включват експерти и институции. В този процес участват и други ключови фигури от администрацията, включително държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф и началникът на кабинета Сузи Уайлс. Според служители на администрацията именно малкият екип позволява по-бързо вземане на решения и намалява риска от изтичане на чувствителна информация.

Дипломация на бързи обороти

Подходът „един модел за всички“ беше демонстриран ясно по време на срещи в Женева миналия месец. В рамките на един ден Къшнър и Уиткоф проведоха разговори последователно с представители на Иран, Украйна и Русия, а вечерта – нови срещи и работна вечеря с европейски партньори. Според администрацията целта е успешните тактики от един конфликт – например от преговорите за Газа да бъдат адаптирани и приложени и в други кризисни точки.

Анализатори обаче отбелязват, че най-голямото предимство на двамата преговарящи е не толкова дипломатическият им опит, колкото близките им отношения с президента.„Основното им предимство е връзката им с президента и способността им да заобикалят бюрократичните препятствия“, казва Милър. Дори критици на администрацията признават, че в съвременната геополитическа среда преговарящи с директен достъп до държавния глава могат да бъдат по-ефективни от традиционните дипломатически структури.

Непредсказуема дипломатическа игра

Според представители на администрацията дипломатическите процеси често се влияят от неочаквани събития. Именно такива „преломни моменти“ могат внезапно да променят хода на преговорите, както се е случило в разговорите между Израел и Хамас.

Затова във Вашингтон смятат, че пробив в преговорите между Русия и Украйна е само въпрос на време, ако настъпи събитие, което да промени политическите изчисления на Владимир Путин или Володимир Зеленски.

Редактор: Манол Манолов

Източник: Politico

Снимка: AP