Сърбия извън общата декларация за Украйна: Вучич отказа да я подпише
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната му запазва военен неутралитет и не може да подкрепи ангажиментите за оръжейни доставки
Единственият неразписал се лидер
Сърбия се оказа единствената държава от Югоизточна Европа, която не подписа съвместната Киевска декларация по време на петата среща на върха във формат „Украйна – Югоизточна Европа“, провела се в украинската столица.
„Когато видите текста на декларацията, ще разберете защо бях единственият, който не я подписа“, коментира сръбският президент Александър Вучич пред репортери, цитиран от агенция ФоНет.
Още при пристигането си с влак в Киев Вучич загатна, че ще има резерви към финалния документ, но тогава не навлезе в детайли. По време на посещението си той също така не присъства на официалната церемония за отдаване на почит към загиналите украински войници.
Пред сръбските медии Вучич потвърди, че разговорите на срещата са били доминирани от темата за оръжията и дроновете:
„Не се впуснах в това, тъй като Сърбия е военно неутрална страна и не исках да давам поводи за различни тълкувания. Но няма как да не се забележи ентусиазмът на всички останали към украинските дронове и военна мощ.“
Позицията на Белград: Хуманитарна помощ и териториална цялост
Въпреки отказа да подпише общата декларация, сръбският държавен глава подчерта в профила си в Инстаграм, че Белград твърдо подкрепя териториалната цялост на Украйна, „която по същия начин уважава суверенитета на Сърбия“ (визирайки позицията на Киев за Косово).
Вучич допълни, че страната му участва активно в предоставянето на финансова, медицинска и енергийна помощ за Киев. На срещата той е повдигнал и въпроса за транспортната свързаност в региона и изграждането на коридор, свързващ Армения, Азербайджан и Турция.
Какво се казва в Киевската декларация?
Документът бе приет от Украйна и останалите девет държави партньори в присъствието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него се осъжда „незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия“ и се отправя призив за:
Незабавно прекратяване на войната и изтегляне на руските сили;
Връщане на всички незаконно депортирани украински граждани и деца;
Засилване на международните санкции срещу военната икономика на Москва;
Спешно укрепване на украинската противовъздушна отбрана (ПВО).
Страните се ангажираха да продължат своята политическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа за Украйна.
Кой подписа документа?
Освен украинския президент Володимир Зеленски, подписите си под декларацията положиха висши представители на държавите от региона:
България (представена от министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова)
Албания (президентът Байрам Бегай)
Гърция (президентът Константинос Тасулас)
Молдова (президентката Мая Санду)
Румъния (президентът Никушор Дан)
Хърватия (премиерът Андрей Пленкович)
Словения (премиерът Янез Янша)
Северна Македония (вицепремиерът Беким Сали)
Черна гора (вицепремиерът Филип Иванович)
Следващата среща на върха в този формат ще се проведе през 2027 г. в Словения.
Редактор: Манол Манолов
Източник: БТА