Дошло е „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“: Държавникът или Сглобкаджиите

България стои на кръстопът

Първият път е познат - спирала от временни правителства, сглобявани от конфигурации по принципа на "порциите". Коалиции без идея, но с голям апетит. Те не управляват - те разпределят. Те не защитават интереса на гражданите, те го продават. А порциите ли? Те се делят тихо, задкулисно, докато обществото плаща сметката. Националният интерес се разменя срещу удобство и протекция, поради тежки зависимости, натрупани през годините. Държавността се разпада, превърната в инструмент за лични облаги и банкови сметки. Това са правителства на „Зависимите“ - от външни директиви и вътрешни кръгове. Правителства, които прегазват Конституцията, обезличават институциите и търгуват бъдещето ни. Това е моделът на „сглобкаджиите“ - безгръбначен, краткосрочен, удобен за малцина и разрушителен за мнозинството.

Вторият път изисква кураж, мъдрост и единство. Това е държавническият избор. Той започва с ясна цел, стратегия и дългосрочен план. Не за оцеляване от мандат до мандат, а за стабилизиране и възраждане на държавата. Икономически растеж, прочистване на администрацията от назначения по връзки, укрепване на институциите. Постепенно връщане на доверието към държавността.
Този модел предполага хора с гръбнак — лидери и професионалисти, които защитават българския национален интерес на международната сцена. Не идеологически лозунги, а прагматична, последователна политика. В свят, в който идеологиите отстъпват място на хладния реализъм, прагматизмът вече не е избор - той е необходимост. Премахване на идеологическите крайности и завръщане към баланса - към онзи изоставен център, където разумът има значение. Това не е компромис, а единствената възможност за оздравяване на държавността. Днес България е разкъсвана между крайности, тя е пленник на зависимости и олигархични интереси, които се хранят от хаоса. Лекарството не е в нови лозунги, а в умереност, последователност и твърда воля за ред. Само така може да бъде излекувана хроничната болест на задкулисието и да се върне контролът там, където му е мястото - в ръцете на държавата, а не в сенките.

Изборът е ясен.
Между статуквото на олигархията и модела на силната държава. Между краткосрочната изгода и дългосрочното развитие.
Решението е наше.

Автор: Манол Манолов