Politico: Орбан си тръгва – кой ще бъде следващият „разрушител“ на ЕС?

Унгарският премиер Виктор, дългогодишен източник на напрежение в Европейския съюз заради често използваното вето и конфронтационна линия, напуска политическата сцена след 16 години участие в Европейския съвет. Това развитие отваря нов етап за Брюксел, но не и гаранция за по-гладко вземане на решения в блока.

Според анализ на Politico, „короната“ на най-обструктивния лидер в ЕС може скоро да бъде поета от друга фигура, в момент когато Съюзът разчита на единство за ключови решения – включително санкции срещу Русия, бюджетни въпроси и продължаващата подкрепа за Украйна.

Председателят на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен вече е сигнализирала за възможни реформи в правилата за гласуване, с цел ограничаване на бъдещи блокажи в Съвета.

Орбан, който в продължение на години използваше правото си на вето, особено по въпроси свързани с Украйна, ще бъде заменен от Петер Мадяр, който се позиционира като по-проевропейски ориентиран и склонен към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Петима потенциални „нови Орбан-и“ в ЕС

Въпреки политическата промяна в Будапеща, в Европейския съвет остават редица лидери, които биха могли да поемат ролята на трудни преговарящи или блокиращи решения.

Роберт Фицо – „помощникът“

Словашкият премиер Фицо често е определян като най-близкия съюзник на Орбан в ЕС. Той многократно е поставял под въпрос санкции срещу Русия и части от европейската помощ за Украйна. Въпреки това Фицо периодично смекчава позициите си и подкрепя общи изявления на ЕС в подкрепа на Киев, което оставя отворен въпроса дали би поел по-конфронтационна линия в дългосрочен план.

Андрей Бабиш – „милиардерът популист“

Бившият чешки премиер Бабиш често наричан „чешкия Тръмп“, остава влиятелна фигура в националната политика. Той вече е критикувал части от европейската политика, включително климатичните регулации и механизми за подпомагане на Украйна, макар и да не е възприемал последователна блокираща линия като Орбан.

Джорджа Мелони – „въжеиграчът“

Италианският премиер Мелони е възприемана като прагматичен играч, който балансира между дяснонационалистическата си идеология и проевропейското си поведение на международната сцена. Докато често търси консенсус, особено по миграционни политики, дипломатически източници отбелязват, че идеологически тя понякога заема позиции близки до тези на Орбан.

Янез Янша – „завръщащият се популист“

Бившият словенски премиер Янша е известен с десния си популизъм и конфликти с медии и институции. Въпреки това той подкрепя европейската интеграция на Украйна, което го отличава от най-твърдите скептици в Съвета.

Румен Радев – „българската wildcard“

Бившият български президент Радев, който напусна поста си, за да се включи активно в националната политика, се очертава като потенциален нов фактор в София. Той е критикувал военната помощ за Украйна и е заемал позиции, които го доближават до по-скептичния към Киев лагер в ЕС. Украинският президент Володимир Зеленски в миналото е отправял остри критики към подобни позиции, подчертавайки рисковете от отслабване на европейската подкрепа.

През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната си срещу Русия и, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „изливането на повече оръжия“ в Киев не е правилният отговор. Той също така обвини европейските лидери, че насърчават контраофанзивата на Киев, заявявайки, че това е довело до „стотици хиляди жертви“ в Украйна.

Кремълските симпатии на Радев му донесоха остър укор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери през 2023 г. в президентството в София. „Бихте казали: Путин, моля те, грабни българска територия?“, настоя Зеленски. Разтревоженият Радев се затрудни да отговори.

Несигурен баланс в ЕС

Въпреки очакванията, че оттеглянето на Орбан ще намали напрежението в Брюксел, анализаторите предупреждават, че структурата на ЕС продължава да позволява блокиращи малцинства и нови коалиции на несъгласие.

В този контекст въпросът не е само кой ще наследи Орбан, а дали Европейският съюз е готов да функционира по-ефективно без постоянни кризи на единодушието.

Източник: Politico