Шефът на БНБ: Допълнителен данък върху банките може да оскъпи кредитите
Управителят на БНБ предупреждава, че евентуалното облагане на „свръхпечалбите“ носи риск от по-високи лихви за бизнеса и домакинствата и по-скъпо държавно финансиране
Въвеждането на допълнителен данък върху банковите печалби може да прехвърли тежестта си върху крайните потребители, водещо до по-скъпи кредити, по-строги изисквания за финансиране и забавяне на инвестициите. За това предупреди управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в позиция, публикувана на сайта на централната банка.
Радев подчертава, че БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, но настоява за задълбочен макроикономически анализ, а не за „проста счетоводна сметка“ преди да се вземат подобни решения.
Ключови акценти от позицията на БНБ:
По-високи цени за клиентите: Формално данъкът ще се плаща от банките, но те могат да реагират чрез повишаване на цената на кредита, влошаване на депозитните условия и по-селективно отпускане на средства за домакинствата и бизнеса.
Исканият референтен период изкривява данните: Предложението да се вземат предвид печалбите за периода 2020 – 2025 г. включва пандемичната 2020 г., когато финансовите резултати бяха необичайно ниски. Това може да представи нормалното последващо възстановяване на секторa като „свръхпечалба“.
Заплаха за капиталовите буфери: Печалбата на банките е основният източник за натрупване на капитал, който служи за поемане на шокове при евентуални бъдещи кризи. Свиването му прави икономиката по-уязвима.
По-скъп държавен дълг: Банките са сред основните купувачи на държавни ценни книжа (ДЦК). При допълнително облагане те могат или да ограничат изкупуването на държавен дълг, или да изпитат нужда от по-висока доходност, което ще оскъпи финансирането на самата държава.
"Вдигането на данъци има цена"
„Вдигането на данъци има цена. Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца“, изтъква управителят на БНБ.
Според Димитър Радев присъединяването към еврозоната отваря пред България възможност за по-ниска рискова премия и по-добри условия за инвестиции. В този контекст той даде за пример негативни практики от Унгария, където извънредното облагане на банките е довело до трайно скъпо корпоративно финансиране, наложило впоследствие държавни субсидии.
Риск за фискалния резултат
От БНБ посочват още, че евентуалният еднократен приход в бюджета от новия данък може да бъде напълно зачеркнат от последващи загуби. По-скъпият кредит може да свие икономическата активност, а оттам – и постъпленията от ДДС, корпоративни данъци и осигуровки.
Гуверньорът на централната банка заявява в заключение, че банковата система е добре капитализирана и финансовата ѝ стабилност не е директно застрашена, но настоява за задължителна оценка на въздействието (включително базов и неблагоприятен сценарий) преди приемането на подобни промени.