​„Политико“: Латвия иска 7 млрд. евро компенсация от ЕС заради Русия

Страните от източния фланг на НАТО поемат твърде голяма част от разходите за противопоставянето с Москва, предупреди премиерът Андрис Кулбергс

​Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс настоява Брюксел да предостави 7 милиарда евро, за да помогне за покриването на военните и икономическите щети от конфронтацията с Русия. Според него натискът върху страната поради твърдата ѝ линия спрямо Москва се увеличава с всеки изминал ден.

​Искането е средствата да бъдат заложени в следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз (2028–2034 г.) по линия на новия Фонд за конкурентоспособност. Целта е да се компенсират рязко нарасналите разходи за отбрана и сривът в търговията с Русия след пълномащабното нахлуване в Украйна.

​Сумата от 7 милиарда евро, която Рига иска в допълнение към редовните си евросредства, се равнява на близо половината от прогнозирания бюджет на Латвия за отбрана за седемгодишния период (15,1 млрд. евро).

​Предизборен натиск и вътрешни дебати

​Искането идва в изключително деликатен момент за страната. Латвия е сред най-твърдите поддръжници на Украйна в Европа, като драстично увеличи разходите си за сигурност, въпреки че санкциите и прекъснатите търговски връзки с Москва нанесеха сериозен удар върху икономиката ѝ.

​Преди предстоящите парламентарни избори на 3 октомври обаче политическите сили, които настояват Рига да изисква финансови компенсации за подкрепата си за Киев, набират все по-голяма популярност.

​„Довеждаме бюджетния си дефицит до краен предел и с този дълг плащаме за защитата на цяла Европа“, заяви премиерът Кулбергс в интервю за POLITICO.

​Той допълни, че голяма част от средствата за въоръжение на Латвия всъщност се връщат в по-богатите западноевропейски икономики, тъй като страната купува оръжие от Германия, Франция, Испания, Швеция и Нидерландия.

​Популисткият фактор и рискът за външната политика

​Основният опозиционен аргумент идва от Айнарс Шлесерс - опитен бизнесмен и лидер на партия от крайнодясната еврогрупа „Патриоти за Европа“. Шлесерс твърди, че Латвия не може да поема тези разходи за неопределено време.

​„Губим пари... Говорим за това как да подкрепим Украйна, но ние самите сме жертва“, посочва той, като загатна, че Рига трябва да обвърже подкрепата си за новите пакети от санкции с конкретна финансова помощ от ЕС.

​Проучванията показват, че макар десноцентристката партия на премиера Кулбергс да води в анкетите, бъдещото управление може да зависи от коалиционни преговори с партии с по-мека позиция спрямо Москва. Левоцентристките среди вече предупреждават за риск от постепенно смекчаване на латвийската външнополитическа линия.

​Призив за по-строги санкции и пълен визов бан

​На фона на подготовката за нов пакет от санкции на ЕС през есента, Кулбергс призова за пълна забрана за издаване на европейски визи за руски граждани, критикувайки факта, че през 2025 г. държавите от блока са издали над 630 000 визи на руснаци.

​„Полудели ли сме? Позволяваме на руски войници - хората, които убиват на бойното поле да получават визи за Европа“, заяви премиерът.

​Той застана твърдо и зад идеята замразените в Европа 210 милиарда евро руски държавни активи да бъдат директно предадени на Украйна. Същевременно Кулбергс критикува опитите за отваряне на пряк канал за комуникация с Кремъл, определяйки разговора с Владимир Путин като „безполезно упражнение“, което само дава време на Русия за прегрупиране.

​Рисковете след евентуално примирие

​Латвийският премиер подчерта, че дори при евентуално прекратяване на огъня, сигурността по границата на ЕС няма да се подобри автоматично. Според него истинското предизвикателство ще бъде новата миграционна вълна от стотици хиляди бивши руски войници и цивилни, бягащи от колабиращата военна икономика на Москва.

Редактор: Манол Манолов

Източник: POLITICO