Проф. Иво Христов пред Дачков: Европа я чака капитулация в Украйна, а Иран доказа, че „царят е гол“
Иранските удари срещу американски цели доказаха истината, че „царят е гол“, това заяви проф. Иво Христов в подкаста на Явор Дачков
В интервю с журналиста Явор Дачков проф. Иво Христов очерта мрачна геополитическа прогноза. Акцентите в разговора падат върху пътя на Русия към победата, подготвяната смяна на Володимир Зеленски, отслабването на европейските лидери, медийния фронт срещу управлението на Румен Радев и дълбоката криза в българското общество.
Геополитическият фронт: Русия, Украйна и САЩ
Според проф. Христов Русия разполага с необходимите военни и технически средства за победа, като крайният изход зависи единствено от политическата воля в Кремъл:
Смяната в Киев: Около Зеленски примката се затяга и се подготвя замяната на една марионетка с друга.
Черноморският актив: Руската армия систематично лишава Украйна от излаз на Черно море, превръщайки я в неизползваем геополитически актив за САЩ и Великобритания.
Ескалация без отстъпки: Отстъпки от страна на Москва няма да има. Ударите по руските рафинерии не настройват населението срещу Владимир Путин, а го мобилизират и озлобяват, раждайки въпроса: „Защо все още не воюваме достатъчно твърдо?“
Стратегическият разкрач на Вашингтон: САЩ са пренапрегнати между Украйна, Иран и Далечния изток. Вашингтон насъсква Европа срещу Русия, за да бъдат отслабени и двете страни, а Америка да прибере активите им.
Войната навлезе в фаза, в която в Русия вече не се говори за „братски народ“, а за тотален конфликт. Западните общества са разглезени от дългогодишно военно-техническо превъзходство, но САЩ нямат готовност за продължителна сухопътна война срещу равностоен противник.
Вътрешнополитическата сцена в България
Проф. Христов анализира и актуалното състояние на българската политика и медийна среда:
Медийната атака: Основните български телевизии са се превърнали в „артилерия“ срещу правителството. ПП-ДБ компенсират слабия си изборен резултат с истерично медийно присъствие.
Корените на неолиберализма: Описван като „брак по сметка“ между геополитическия победител и посткомунистическата номенклатура от началото на 90-те години. Грабежът на приватизацията бе опакован в приказки за „равен старт“ и бонови книжки.
Липсата на алтернатива: Външнополитическото поведение на страната се определя от факта, че България се намира в американската сфера на влияние, а критиците на този курс водят „въздухарски приказки“ без поемане на реална отговорност.
Общественият колапс и Европейският съюз
Социологът отправи остри критики към медийния дневен ред в България и европейския елит:
Падението на обществения дневен ред: Анализът на новинарските емисии у нас показва патология - часове се отделят за периферни международни цитати, криминална хроника и конкурси като „Евровизия“, докато съществените проблеми остават на задния план.
Упадъкът на европейския елит: Според него фигури като Кая Калас са продукт на „съзнателна отрицателна селекция“. Провинциални фигури управляват огромни държави, защото неолибералната доктрина има нужда от лесно управляеми изпълнители.
Двата свята на Европа: Проф. Христов описа залязващата европейска цивилизация чрез контраста между самотната застаряваща Европа и жизнените, нови демографски реалности, които преобразуват континента.
„В Брюксел видях сцена като от френска картина от началото на ХХ век: прекрасна дама на 40-50 години седеше сама, самотна и абсолютно отчуждена пред чаша „Перно“, а край прозореца ликуващо преминаваше огромно мароканско семейство с деца, родители, баби, дядовци, внуци и правнуци. Това бяха два свята. Единият си отиваше в декаданс, а другият - щастлив, жизнен, примитивен и първичен - вървеше към своето бъдеще“, заяви професорът.