Доставните цени на млечните продукти са спаднали с 20% за четири години, докато надценките достигат до 142%, твърди председателят на Комисията за защита на потребителите
Проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП) са установили нарушения в петте най-големи търговски вериги у нас, а събраните документи вече са предадени на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това съобщи председателят на КЗП Мая Манолова в ефира на предаването „Денят ON AIR“ по Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ големите търговци упражняват системен натиск върху българските производители да понижават доставните си цени, докато в същото време надценките и крайните цени за потребителите продължават да растат.
Веригите като „галено дете“ на предишните управления
Манолова отправи остри критики към предходните правителства, обвинявайки ги, че са позволили на големите вериги да разширят влиянието си за сметка на местните производители и малкия бизнес.
„Подобно разпасване на веригите го няма в нито една държава членка на Европейския съюз. В никоя друга европейска държава не са превзели центровете на градовете с огромните си супермаркети, не са унищожили малките магазинчета и кварталния бизнес и не се държат по този начин с производителите и с потребителите. Предишни правителства ги гледаха като галено дете“, заяви председателят на КЗП.
Спад на доставните цени на фона на високи надценки
Според данните, представени от Манолова, фактури за мляко, сирене и кашкавал за периода октомври 2022 г. – октомври 2026 г. отчитат понижение на доставните цени с 20%. Въпреки това продуктите поскъпват по рафтовете на магазините. Тя посочи още, че производителите биват притискани в началото на всяка година да намаляват цените си с допълнителни 3–4%.
Инспекциите на регулатора са засекли следните нива на търговски надценки:
Основни хранителни продукти: между 30% и 130%;
Млечни изделия: до 142%;
Зеленчуци: над 200%.
Като пример за неравностойно третиране на родните производители Манолова посочи разликата между вносна немска гауда, продавана с 20% надценка, и български кашкавал със 120% надценка. За сравнение тя отбеляза, че в Германия надценките при млечните продукти варират между 15% и 25%.
„Просто надценките в Германия да са и в България – нищо повече, но и нищо по-малко“, настоя Манолова, като уточни, че искането за таван на надценките се отнася за ограничен кръг основни хранителни стоки.
Санкцията срещу „Кауфланд“ и сигнали до други институции
Председателят на КЗП коментира и наложената санкция от близо 76 млн. евро срещу „Кауфланд“. Тя определи позицията на ръководството на веригата като „самопризнание и саморазобличаване“.
„След като си позволяват по отношение на властта да говорят по този начин, представете си как говорят с българските производители на храни“, допълни тя.
Според Манолова решението за глобата е добре аргументирано и има сериозни основания да издържи при евентуално съдебно обжалване. В заключение тя обяви, че по случая вече са изпратени сигнали и до Националната агенция за приходите (НАП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).