Между Изтока и Запада: Парламентарните избори в Армения като геополитически сблъсък

Армения гласува на ключови парламентарни избори, които ще определят бъдещата геополитическа траектория на страната. Основната интрига е дали премиерът Никол Пашинян, който управлява от 2018 г. и води постепенен завой към Запада, ще успее да запази поста си. Срещу него се изправя силна, но фрагментирана опозиция, която настоява за възстановяване на тесните връзки с Москва и участие в контролираните от нея съюзи.

​Фаворитите и опозицията

​С най-големи шансове за победа е управляващата партия „Граждански договор“ на премиера Пашинян, която спечели убедително вота през 2021 г. Управлението му започна през 2018 г. след т.нар. „Кадифена революция“ – мирни протести, които свалиха статуквото. Оттогава той се опитва да преориентира икономически и политически страната към Европейския съюз (ЕС) и САЩ.

​Срещу него няма единна коалиция, а поредица от различни формации:

• ​Съюз „Армения“ на бившия президент Роберт Кочарян;

• ​„Процъфтяваща Армения“ на бизнесмена Гагик Царукян;

• ​„Силна Армения“ на Самвел Карапетян (популярна с екзотичната си идея за създаване на „Министерство на секса“ за справяне с демографската криза).

​Британската медия Би Би Си отбелязва, че ако опозиционните кандидати работеха заедно, биха могли да надминат Пашинян по гласове, но разединението им към момента работи в полза на управляващите. На политическата сцена не липсват и твърдо проевропейски сили.

​Изборната система и числата на вота

​Армения е парламентарна република. Народното събрание (състоящо се от най-малко 101 депутати с 5-годишен мандат) формира правителството, ръководено от министър-председател.

• ​Брой избиратели: Право на глас имат 2 489 031 души (по данни на Службата по миграция и гражданство към МВР). В столицата Ереван гласуват 843 278 души, а в провинцията – 1 645 753.

• ​Сигурност и логистика: Над 5200 полицаи охраняват секциите. Местните медии съобщават за засилен наплив на избиратели от чужбина, като сънародниците им зад граница чакат близо два часа на граничния контрол на летище „Звартноц“.

​Тънкостите на изборния закон

​Изборите се провеждат по пропорционална система. Партиите се нуждаят от минимум 4%, за да влязат в парламента, коалициите от две или три партии – 8%, а по-големите блокове – 10%.

​Бонусната система: Ако водещата партия получи по-малко от 54% от гласовете, системата служебно ѝ преразпределя допълнителни места, за да си осигури стабилно мнозинство. Ако обаче премине 66%, бонусите отиват при останалите участници, пояснява местното издание "НюзАрмения".

​Исторически прецедент: Геополитиката на преден план

​„Това са първите избори в историята на Армения, при които геополитическата ориентация се превърна в решаващ въпрос“, коментира пред Асошиейтед Прес Микаел Золян, анализатор и бивш депутат. „Досега руската сфера на влияние се приемаше за даденост, но днес тя е поставена под въпрос.“

​Отношенията между Ереван и Москва се влошиха рязко, след като през 2023 г. Азербайджан анексира спорния регион Нагорни Карабах, което доведе до изселването на над 100 000 етнически арменци. За мнозина това беше повратен момент – въпреки съюза за сигурност, руските миротворци в региона останаха безучастни. В резултат на това Пашинян замрази членството на страната в доминирания от Кремъл военен алианс ОДКС и подписа Римския статут на Международния наказателен съд.

​През май тази година Ереван беше домакин на срещата на върха на Европейската политическа общност, заявявайки официално амбиции за членство в ЕС.

​Икономическата примка

​Въпреки политическия завой на 51-годишния бивш журналист Пашинян, Армения остава дълбоко зависима от Русия, накъдето отива близо 40% от износа на страната. Москва вече започна да използва икономически лостове за натиск.

​Наскоро Кремъл наложи забрана за внос на арменски стоки – от цветя и риба до прочутото арменско бренди (коняк), включително от водещия производител „Абовян“. Официалната причина са санитарни съображения, но анализаторите го разчитат като политическо предупреждение преди вота.

​„Целият ни коняк се продава в Русия – 7 милиона бутилки годишно. Нямаме къде другаде да отидем, просто се надяваме това да отшуми“, споделя Самвел Гороян, директор на фабриката в покрайнините на Ереван.

​Реториката от Москва също се изостри. Руският президент Владимир Путин предупреди Армения за възможен „украински сценарий“, а Дмитрий Медведев отправи персонални завовувани заплахи към премиера.

​Самият Пашинян се опитва да балансира в изказванията си: „Армения трябва да има избор – ЕС или ЕАИС (Евразийският икономически съюз). Този избор е на гражданите“, заяви той пред Интерфакс, като същевременно побърза да увери пред АРМЕНПРЕС, че поддържа „приятелски отношения с руския президент в най-чистия смисъл на думата“ и не планира радикално скъсване на връзките.

​Руският политолог Константин Калачев коментира пред "Лента.ру", че Пашинян в момента умело таргетира огромния брой проевропейски настроени гласоподаватели, но реалните действия на Армения и икономическият баланс между Брюксел и Москва ще се оценяват тепърва след изборите.