Илияна Йотова призова от трибуната на ООН за нов световен ред без двойни стандарти

Българският държавен глава настоя за преместване на войната в Украйна от бойното поле към дипломацията и почете паметта на загиналия в Газа капитан Марин Маринов

​В рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк президентът на България Илияна Йотова направи официално обръщение към световните лидери. Тя подчерта, че в днешната сложна геополитическа обстановка светът се нуждае не само от засилен диалог, но и от възстановяване на доверието и поемане на по-голяма отговорност.

​Йотова заяви, че е необходим международен ред, основан на международното право и Устава на ООН. Тя бе категорична, че организацията не трябва само да формулира принципи, но и да гарантира тяхното спазване, без да допуска прилагането на двойни стандарти.

​„ООН трябва да докаже не само че може да събира държавите, но и че може да действа“, посочи българският президент.

​Тя изрази подкрепата на страната ни за реформа на Съвета за сигурност, който по думите ѝ трябва да отразява съвременните реалности и да включва по-широко представителство от групата на държавите от Източна Европа.

​Войната в Украйна и ролята на Европа

​В речта си Илияна Йотова определи войната в Украйна като основно предизвикателство пред международната общност. Тя изрази убеденост, че е крайно време конфликтът да се премести от бойното поле към сферата на политиката и дипломацията.

​„Необходим е диалог и поне малко доверие, подкрепено със съответните гаранции“, заяви президентът.

​Йотова акцентира върху това, че в центъра на всеки глобален отговор трябва да стои човекът – неговото достойнство, права и живот. Тя допълни, че Европа не може да остане само в ролята на наблюдател, а трябва да участва активно в изграждането на бъдещата архитектура за сигурност след края на военните действия.

​Българският държавен глава благодари на настоящия генерален секретар Антонио Гутериш и посочи, че неговият наследник трябва да притежава кураж и лидерски качества, за да реализира необходимата промяна в световната организация.

​Близкият изток и почитане паметта на българския капитан

​В изказването си президентът подчерта необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. „В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие“, посочи Йотова.

​От трибуната на ООН президентът изрази своята почит към капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия.

​„Необходимо е да се създадат условия за стабилизиране и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление. Единственото устойчиво решение е това за две държави – Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще“, заяви държавният глава.

​Свобода на корабоплаването и ядрена сигурност

​В контекста на развитията около Иран Йотова открои въпроса за сигурността на световните морски пътища и най-вече на маршрута през Ормузкия проток. Тя заяви, че България подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право.

​„Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти“, посочи президентът.

​Тя подчерта, че страната ни остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията, както и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

​„Подкрепяме целта за свят без ядрени оръжия, която трябва да се преследва с прагматични стъпки – повече прозрачност, проверим контрол и ограничаване на арсеналите“, каза още Илияна Йотова.

​Борба с дезинформацията и правата на човека

​Президентът бе категорична, че нито една държава не може да се справи сама в борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите. Тя заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2024–2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място.

​„Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация“, заяви Йотова.

​Сред основните теми в изказването ѝ бяха също правата на децата и жените, както и задълбочаващото се глобално неравенство.

​„Правата на детето, достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора са ключови за изграждането на общества, в които всеки е част от решенията за своето бъдеще“, изтъкна тя.

​В заключение държавният глава подчерта неизменния ангажимент на България за инвестиции в образованието, науката и културата: „Това е нашата обща цел – общества, в които различията не разделят, омразата не определя, а правата и достойнството на всеки човек са защитени.“