България сред държавите, които не подкрепиха европейския трибунал срещу Путин

Страната ни е сред едва четири държави членки на ЕС, които не се присъединиха към инициативата за наказателно преследване на руското политическо и военно ръководство

​България се нареди сред малкото държави в Европейския съюз, които посмяха да откажат да подкрепят учредяването на специален международен трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин за престъплението „агресия“ срещу Украйна. Решението стана ясно по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа, съобщава „Евронюз“.

​Дипломатическото разделение в ЕС

​Общо 36 държави, предимно от европейския континент, официализираха ангажимента си към бъдещия съд, който ще бъде базиран в Хага (Нидерландия). Въпреки общата позиция на ЕС в подкрепа на инициативата, четири държави членки не са подписали резолюцията:

• ​България

• ​Унгария

• ​Словакия

• ​Малта

​Сред подписалите документа са почти всички останали членове на Съюза, както и държави извън него като Великобритания, Швейцария, Норвегия, Молдова и Украйна. Единствените неевропейски нации, присъединили се към споразумението на този етап, са Австралия и Коста Рика.

​Юридическата рамка: Кой ще бъде съден?

​Новата институция има за цел да запълни „юридическата празнина“, тъй като Международният наказателен съд (МНС) няма юрисдикция върху престъплението агресия, ако държавата не е страна по Римския статут.

​Въпреки амбициозната цел, съществуват значителни правни препятствия:

• ​Имунитет: Владимир Путин, премиерът Михаил Мишустин и външният министър Сергей Лавров притежават дипломатически имунитет, докато са на власт. Делата срещу тях могат да бъдат подготвени, но ще останат „замразени“ до евентуалното им отстраняване от длъжност.

• ​Военно ръководство: Трибуналът обаче може да започне незабавни процеси срещу висши фигури като началника на Генщаба Валерий Герасимов и секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу.

• ​Санкции: Предвидените наказания включват доживотен затвор и конфискация на имущество за финансиране на възстановяването на Украйна.

​Финансови въпроси и геополитически натиск

​Въпросът с финансирането на трибунала остава на дневен ред. Липсата на подкрепа от страна на САЩ, след наложените от администрацията на Доналд Тръмп санкции срещу органи на международното правосъдие, създава бюджетен вакуум.

​Генералният секретар на Съвета на Европа, Ален Берсе, призова държавите към бързи финансови вноски, за да се гарантира работата на съда. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас подчерта, че „траен мир в Украйна е невъзможен, без Русия да поеме пълна отговорност за действията си“.

​Бележка на редактора: Съветът на Европа е водещата организация на континента в областта на правата на човека и не следва да се бърка със Съвета на Европейския съюз.