Българското общество не е поляризирано и не е разделено на две Българии. Последните два избора доказаха, че мнозинството е обединено около ясни политически каузи и приоритети.
Политическият въпрос за властта в България е решен. Защо определени маргинални сили се опитват да сеят раздор и да подкопават държавността?
Проблемът с властта в България е решен поне за следващите няколко години. Българското общество не е разделено по основните теми в политиката. Създава се изкуствена поляризация между т.нар. партийни вождове, но реалността е малко по-различна – обществото ни не е разделено така, както някои политически лидери и анализатори се опитват да го представят.
Защо?
Ако погледнем резултатите от последните парламентарни избори, ще установим, че при висока избирателна активност една политическа сила получи пълно мнозинство в парламента. Тази партия се превърна в изразител на нагласите на значителна част от българското общество по няколко основни политики и каузи – прагматизъм в международните отношения, консервативен подход във вътрешната политика и социална насоченост.
С други думи, „Прогресивна България“ се позиционира по-скоро в семейството на социално-консервативните политически формации, с амбиции да се утвърди като своеобразна народняшка партия или, казано с по-модерна политическа терминология – суверенистка формация.
След убедителната победа на тази партия на парламентарните избори кандидатът, когото тя подкрепи на президентския вот, също постигна категоричен успех, побеждавайки втория с разлика от около 20 процентни пункта.
Фактите и числата от тези два избора ни водят до един основен извод: българският избирател, като суверенен изразител на обществената воля, ясно заяви своята позиция. Значително мнозинство от гражданите се обедини около сходни политически приоритети, каузи и геополитически виждания.
Сега нека погледнем опозицията.
Някои анализатори твърдят, че опозицията може да изгради своеобразен широк политически съюз на десните сили, който да се противопостави на управляващите. Но нека разгледаме формациите, които потенциално биха участвали в подобен съюз – ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Това е съвкупност от политически формации с коренно различна история, идеологически позиции и политически интереси. Не бива да забравяме, че „Продължаваме промяната“ се появи на политическата сцена именно с амбицията да "изчегърта" ГЕРБ от властта. В идеологически план ПП има по-скоро либерално-лявоцентристки характеристики, ГЕРБ се позиционира в либерално център-дясното пространство, „Демократична България“ има ясно изразена дяснолиберална ориентация, а ДПС представлява специфичен политически феномен, който трудно може да бъде поставен в традиционните идеологически категории.
Сиреч, евентуалният бъдещ „десен съюз“ между ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС би представлявал изключително разнородна коалиция от формации с различни идеологически, икономически и политически възгледи. Това трудно може да бъде определено като единна дясна опозиция, просто защото такава обща идеологическа основа на практика липсва.
При управляващите картината е съвсем различна. Там виждаме ясно изразена политическа сила, с ясно разпознаваем лидер и конкретни политически приоритети, които получиха подкрепата на близо милион и половина български граждани.
С други думи, в българското общество се очертава значително мнозинство с общи политически приоритети и сходни геополитически разбирания. Няма онова дълбоко обществено разделение, за което непрекъснато се говори. Има едно голямо мнозинство, което предостави управленския мандат на една политическа сила, и по-малки, разнородни обществени групи, които се противопоставят на този избор. Те имат различни мотиви, различни възгледи и не представляват единен политически субект. Въпреки това се опитват да бъдат представени като алтернатива на управляващото мнозинство.
Така че сред българите няма непременно двуполюсно разделение и тежка обществена поляризация. В политическата ни система обаче определени партийни лидери се опитват да създават именно такова противопоставяне – изкуствено насъскване на едни обществени групи срещу други в името на тесни партийни интереси. И нищо повече.
В настоящия момент в политическата ни система няма ясно оформено двублоково противопоставяне. Причината е очевидна: опозицията е идеологически и политически разнородна, разделена по съществени въпроси и обединена по-скоро от общото си противопоставяне на управляващите. Управлението, от своя страна, разполага с ясно изразено политическо ядро и подкрепата на парламентарното мнозинство.
Ето защо трябва да заявим ясно: проблемът с властта в България е решен поне за близките няколко години. Разбира се, определени радикални политически групи ще продължат да атакуват управлението, да се опитват да го дестабилизират и постепенно да подкопават общественото доверие в него. Това е част от политическата реалност.
Но тук идва и голямото изпитание за самата власт. Предстои да видим дали тя ще успее да изпълни задачите, заради които беше избрана, и да оправдае доверието на българските граждани, които ѝ предоставиха управленския мандат и лостовете на държавната власт.
Защото голямата изборна победа не е крайна цел, а огромна отговорност. И именно по резултатите от управлението ще бъде оценено дали това доверие е било оправдано.
Автор: Манол Манолов