Изпълнителният директор Михаил Петров обяви, че търговската верига ще обжалва рекордната глоба от близо 76 млн. евро, наложена от КЗК, и призова управляващите да спрат да се „упражняват“ върху бизнеса.
Евентуален финансов срив на „Kaufland България“ би имал тежки последици за българската икономика, които могат да засенчат дори фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). За това предупреди изпълнителният директор на компанията Михаил Петров по време на събитие на Сдружението за модерна търговия (СМТ), съобщава „Дневник“.
Острата реакция идва само дни след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на веригата санкция в размер на близо 76 млн. евро.
„Kaufland е толкова голям, че ако тръгне по „бобслея надолу“, фалитът на КТБ ще се стори на управляващите като „пролетен бриз““, заяви Михаил Петров.
По думите му компанията осигурява работа на 8800 служители, обслужва множество кредити и си партнира със стотици доставчици. Той подчерта, че огромният мащаб на бизнеса не позволява на веригата просто да прекрати дейността си в страната.
„Ние не можем да си съберем чукалата и да си тръгнем. Няма План Б – План Б е да си отстояваме правата по законов ред“, категоричен беше Петров.
Глобата отива в съда
Изпълнителният директор потвърди, че компанията ще обжалва наложената от антимонополния орган санкция. Според него юридически експерти са уверили ръководството, че аргументите на регулатора могат да бъдат успешно оборени в съда.
„Нямам търпение да отидем в съда и да направим акта на КЗК на пух и прах“, добави Петров.
Той призова управляващите да престанат да се „упражняват“ върху компанията и припомни, че към края на 2025 г. Kaufland е инвестирала 1 млрд. евро в развитието на магазинната си мрежа в България.
Предисторията на конфликта с КЗК
На 9 ноември КЗК обяви, че е установила три нелоялни търговски практики на Kaufland спрямо български производители на хранителни продукти. Според регулатора веригата е използвала по-силната си позиция при договарянето, за да изисква намаления на доставните цени, недобросъвестно е приспадала възнаграждения за услуги и е създавала необосновани пречки пред доставчици, поискали увеличение на цените.
От компанията категорично отхвърлиха обвиненията и определиха глобата като несъразмерна, като първоначално предупредиха, че може да преразгледат планираните си инвестиции в България за 200 млн. евро през следващите три години.
Сдружението за модерна търговия също се противопостави на решението, посочвайки, че общият размер на наложените санкции за нелоялни търговски практики в целия Европейски съюз за периода 2022–2024 г. възлиза на 41,9 млн. евро. От КЗК обаче защитиха мярката с аргумента, че законът допуска глоби до 10% от оборота на нарушителя и правилата трябва да важат еднакво за всички участници на пазара.
Какво следва?
Предстоящото съдебно обжалване ще определи дали рекордната санкция срещу „Kaufland България“ ще остане в сила. Казусът обаче поставя и по-широк въпрос – как регулаторният натиск върху големите инвеститори може да се отрази на бизнес климата, заетостта и веригите на доставки в страната.