Китай прие закон за „етническо единство“, който задължава малцинствата да учат мандарин

Китай прие нов всеобхватен закон, който според властите има за цел да насърчи „етническото единство“ в страната, но според критици той може допълнително да ограничи правата на етническите малцинства.

Законът беше одобрен в четвъртък по време на годишната сесия на Национален народен конгрес в Пекин. Според официалната позиция на властите документът цели да засили интеграцията между 56-те официално признати етнически групи в страната, доминирани от мнозинството хан.

Една от ключовите разпоредби предвижда всички деца да изучават стандартния китайски език (мандарин) – още преди постъпването си в детска градина и да продължат обучението си на него до края на гимназията. Досега в някои региони учениците можеха да изучават голяма част от учебната програма на местния си език, като тибетски, уйгурски или монголски.

Критиците на новото законодателство предупреждават, че подобни мерки могат да доведат до постепенно изчезване на езиците и културната идентичност на малцинствените общности.

Според Магнус Фискесьо, доцент по антропология в Корнелски университет, законът е част от по-широка промяна в държавната политика. В свой университетски анализ той посочва, че през последните години Пекин се насочва към ограничаване на етническото многообразие, официално признато от 1949 г.

„Децата от следващото поколение са изолирани и принуждавани да забравят собствения си език и култура“, твърди Фискесьо.

Китайските власти обаче защитават новите правила, като заявяват, че по-доброто владеене на мандарин ще подобри възможностите за образование и заетост на младите хора. Според официалната позиция законът за „насърчаване на етническото единство и прогрес“ е ключов за модернизацията на страната и изграждането на по-сплотено общество.

Новият нормативен акт също така създава правна основа за санкции срещу родители или настойници, които според властите могат да внушават на децата „вредни“ възгледи, застрашаващи етническата хармония. В текста се насърчава и създаването на „взаимно интегрирана общностна среда“ – формулировка, която според някои анализатори може да доведе до разселване или разпадане на квартали, населени основно с етнически малцинства.

Политиката на т.нар. „китаизация“ на малцинствените групи започна да се засилва в края на 2000-те години, като целта ѝ е изграждане на по-единна национална идентичност чрез интегриране на различните етнически общности в доминиращата култура на хан.

Хан китайците представляват над 90% от населението на страната, което е около 1,4 милиарда души.

Китай от години е обект на критики от международни организации и правозащитни групи заради ограничения върху правата на етническите малцинства в региони като Тибет, Синцзян и Вътрешна Монголия.

Според критиците асимилационните политики се ускоряват по време на управлението на китайския лидер Си Дзинпин, който възприе по-твърд подход към протестите и несъгласието, особено в регионите с етнически малцинства.