Марк Рюте призова съюзниците в НАТО за милиарди нова помощ за Украйна
Генералният секретар предлага фиксиран процент от БВП за военна подкрепа, но Франция и Великобритания са скептични
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте официално поиска от държавите членки да отделят по 0,25% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за военна помощ на Украйна. Предложението има за цел да гарантира дългосрочна и предвидима подкрепа за Киев, но вече среща сериозна съпротива от ключови европейски сили, предава POLITICO.
Планът: Утрояване на средствата за Киев
Според изчисления на Алианса, ако идеята бъде одобрена, годишният поток от средства към Украйна може да скочи до 143 милиарда долара. За сравнение, през изминалата година Киев получи 45 милиарда долара за сигурност – средства, използвани за покупка на оръжие, инвестиции в украинската отбранителна индустрия и съвместни поръчки.
Рюте е представил концепцията по време на закрита среща на посланиците на НАТО в края на миналия месец. Дипломатически източници посочват, че ходът е част от подготовката за ключовата среща на върха на Алианса през юли, която ще се проведе в Турция.
Разделение в Алианса: Кой плаща сметката?
Предложението е продиктувано от нарастващото напрежение между страните членки относно справедливото разпределение на финансовата тежест. Данни на Института за световна икономика в Кил потвърждават, че скандинавските и балтийските държави, Нидерландия и Полша отделят значително по-висок процент от своя БВП в сравнение с големите западноевропейски и южните държави.
„Не е устойчиво скандинавските страни, с население под 30 милиона души, да осигуряват една трета от цялата военна подкрепа на НАТО,“ заяви шведският външен министър Мария Малмер Щенергард.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също подкрепи критиките, подчертавайки, че „тежестта не е разпределена поравно“.
Съпротива от Париж и Лондон
Въпреки амбициите на Рюте, Франция и Обединеното кралство изразяват скептицизъм към определянето на фиксиран процент. Всяко решение от този мащаб изисква пълен консенсус между всички 32 държави членки, което прави приемането на предложението в сегашния му вид малко вероятно.
Допълнително усложнение идва от факта, че много европейски държави настояват техният дял в наскоро одобрения заем от 90 милиарда евро за Украйна да бъде отчетен като част от общия им принос.
Поглед към Анкара
Ситуацията на бойното поле и несигурността около американската помощ след действията на Доналд Тръмп принуждават Европа да търси нови механизми за финансиране.
„На срещата на върха в Анкара трябва да покажем, че подкрепяме Украйна в дългосрочен план – с пари, оръжия и политически ангажимент,“ коментира дипломат от НАТО.
Очаква се министрите на външните работи да проведат „разузнавателни“ разговори по темата следващата седмица в Хелсингборг Швеция, където ще се тества готовността на съюзниците за нови финансови ангажименти.
Редактор: Манол Манолов
Източник: Politico