След съпротива от страна на държавите членки, дипломатическият гаф на Урсула фон дер Лайен завършва с разводнена формула за „по-тясно сътрудничество“
Европейският съюз официално се оттегли от идеята да предложи на Канада статут на „асоцииран член“. Решението бе взето след сериозни разногласия между държавите членки в навечерието на двудневната среща на върха ЕС–Канада в Монреал.
Първоначалният проект за съвместна декларация съдържаше предложение за „асоциирано членство“ – ход, определен като исторически, тъй като Блокът не е приемал нови членове от присъединяването на Хърватия през 2013 г. Новата, чувствително разводнена версия обаче говори единствено за „все по-тясно асоцииране на Канада с ЕС, което не представлява пълноправно членство“.
Идеята на Фон дер Лайен и дипломатическият отпор
Спорната тема влезе в дневния ред, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изненада европейските столици, обявявайки идеята в годишното си обръщение за състоянието на Съюза. Покана за толкова близки отношения с държава извън континента бе възприета и като пряк отклик на призива на канадския премиер Марк Карни за по-тясно сътрудничество между т.нар. „средни сили“.
Инициативата обаче предизвика силен правен и политически отпор. Тъй като понятието „асоцииран статут“ липсва в учредителните договори на ЕС, дипломатите изразиха загриженост доколко Отава би могла да участва в работата на Европейския съвет и в законодателния процес без право на глас.
По време на среща на посланиците в Брюксел държавите членки се обединиха около търсенето на дипломатически изход, който да отмени предложението, без да поставя Фон дер Лайен в неудобно положение.
Германия бе сред най-острите критици, настоявайки, че статутът на „асоциирано членство“ трябва да остане запазен като междинна стъпка единствено за страни кандидатки като Украйна и Черна гора.
Италия предложи компромисен вариант – терминът да остане в текста, но определението му да бъде договорено на по-късен етап. В крайна сметка бе прието надделялото германско предложение за по-неангажираща формула.
„Изглежда, че никой извън най-близкия екип на Фон дер Лайен не е бил консултиран. Много държави, включително Германия, бяха крайно незадоволени. Опитваме се да поправим самолета, докато той вече лети“, коментира европейски дипломат пред „Гардиън“.
Натискът от Тръмп и търговските интереси на Отава
Развитието на казуса бе следено внимателно и от Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи идеята Канада да стане асоцииран член на ЕС като „смешна“ и предупреди, че подобен ход може да бъде тълкуван като „враждебен акт“, който да доведе до ограничаване на търговията между САЩ и Европа.
Въпреки геополитическото напрежение, канадският премиер Марк Карни активно търси нови търговски партньорства, за да намали икономическата зависимост на страната си от Вашингтон. Според доклад на TD Economics, задълбочаването на връзките с Брюксел в области като отбрана, енергетика, критични суровини и дигитални пазари може да донесе на Канада допълнителен търговски оборот за десетки милиарди долари.
Карни специално подчерта необходимостта от намаляване на зависимостта и от американските технологии, визирайки сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск след скорошните смущения в услугата над Украйна.
Карни: „Името няма значение“
Въпреки че канадският премиер наскоро шеговито обяви, че страната му обмисля включване в музикалния конкурс „Евровизия“, той бе категоричен, че Отава няма намерение да подава молба за пълноправно членство в ЕС, тъй като това би изисквало мащабни и непопулярни законови промени.
Коментирайки промяната в тона на финалната декларация, Карни заяви пред журналисти:
„Добрата новина е, че конкретните имена или термини нямат значение. Важно е какви реални промени ще донесе това за живота на канадските граждани.“
Според новата рамка Брюксел и Отава си поставят краен срок до срещата на върха през 2027 г. да дефинират ясните параметри на партньорството си в сферите на икономическата сигурност и стратегическата автономия.