Тръмп без „силни карти“: напрежението с Иран навлиза в нова фаза (анализ)

Американският президент Доналд Тръмп се изправя пред все по-сложна геополитическа ситуация, в която възможностите за бърза и изгодна сделка изглеждат ограничени. Подходът му, основан на натиск и демонстрация на сила, среща значително по-твърд отпор от страна на Иран. Администрацията на Тръмп се оказва в ситуация, при която стратегическите ходове са ограничени, а рисковете – значителни.

Иронично, коментари от миналото на Тръмп включително критики към Володимир Зеленски за липса на силни позиции (липса на „силни карти“) в преговори – днес се връщат в нов контекст. Именно Доналд Тръмп попада в ситуацията на Зеленски - без „правилните карти“, и с опасност самият Тръмп да въвлече света в „Трета световна война“. Връщайки лентата назад си спомняме, че точно американският президент обвиняваше Зеленски в това.

Ръководството на Иран от своя страна демонстрира готовност за ескалация при всякакви външни заплахи. Твърдолинейните кръгове в Техеран възприемат настоящата ситуация като момент, в който няма какво да губят, което увеличава склонността към агресивен и безпощаден отговор. Иранските власти са наясно, че при сериозна конфронтация (сухопътна операция) могат да предизвикат ефекти далеч извън региона – включително икономически сътресения и геополитическа нестабилност с глобален обхват. Точно това ще постави администрация на Тръмп в сложно положение спрямо партньорите по света.

Промяна в обществените нагласи Независими анализи сочат, че преди последните военни действия обществените нагласи в Иран са били относително разделени между прозападно настроени граждани и поддръжници на режима. След ескалацията обаче се наблюдава консолидация на общественото мнение, като все повече хора възприемат външния натиск като заплаха за страната. Онези предполагаеми 50% с про-западни нагласи започват да възприемат Запада и режима като две лица на едно и също зло. Една от най-немарливите и трудно оправими грешки във воденето на войната от страна на Израел и САЩ са ударите по цивилна инфраструктура – включително по училища и обекти, водещи до замърсяване на въздуха. Това пряко засяга обикновените хора и допълнително засилва антагонизма. Натрупването на подобни действия води до дълбока и коренна промяна в отношението на иранските граждани към САЩ.

Дипломатически сблъсък и военни сигнали

След 15-точковото предложение на Тръмп, иранските власти отговориха с пет условия. С този ход те ясно показват, че не приемат ролята, която им се отрежда – на губеща страна, на която ще ѝ бъдат диктувани правилата. Напротив – чрез официалните си позиции, включително в англоезичните държавни медии, Иран демонстрира, че също претендира да задава условията и рамката на играта.

Междувременно се появява информация за сериозно придвижване на сили от бази на Армията, Военноморските и Военновъздушните сили на САЩ към Близкия изток. От 12 март насам са извършени десетки полети със самолети C-17, като нови са в процес на изпълнение. Разполагането на 82-ра въздушнодесантна дивизия от Fort Bragg, както и други части, вече изглежда е в ход – на фона на подготовка за евентуални сухопътни операции срещу Иран.

От своя страна Техеран също отговаря с предупреждения. Появяват се сигнали за възможно отваряне на нов фронт в района на Баб ел-Мандеб, ако военните действия се насочат към южен Иран. Посланието е ясно – при всяка ескалация Иран е готов да разшири конфликта и да създаде „изненади“, които да променят баланса.

Силата на Иран в настоящата ситуация не произтича от военна доминация, а от готовността му да понесе тежки глобални последици. Това създава предпоставки за действия, които могат да доведат до сериозни икономически и политически трусове в световен мащаб. Подобна ескалация би имала отражение не само върху САЩ и региона на военните действия, но и върху Европа и Азия, особено в контекста на енергийните пазари и глобалната търговия, което води след себе си до социални проблеми.

Вътрешнополитически натиск

В същото време ситуацията носи и вътрешнополитически рискове за администрацията на Тръмп. Потенциална сухопътна операция би могла да доведе до сериозни политически последици, особено с оглед на предстоящи междинни избори в САЩ.

Към момента развитието на конфликта поставя Доналд Тръмп в позиция с ограничени ходове. В условията на нарастващо напрежение и взаимни демонстрации на сила, всяко решение носи значителен риск – както на международната сцена, така и във вътрешнополитически план.

Тръмп е в цугцванг.

Автор: Манол Манолов