Радев поиска адаптиране на тона за Русия и Украйна в европейската декларация за сигурност
България подкрепи с писмени резерви инициативата на Франция за ключови принципи на европейската сигурност, представена по време на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Дъблин. Това съобщиха от правителствената пресслужба, след като по-рано агенция ДПА, цитирана от БТА, информира, че страната ни е единствената държава от ЕС, която не е подписала документа.
Аргументите на българската страна
Според официалното съобщение на Министерския съвет премиерът Румен Радев е изразил писмени резерви единствено към преамбюла на хартата, като е настоял политическите послания в него да бъдат адаптирани към настоящия етап на мирните преговори.
„Ние подкрепихме тази декларация с резерви само в преамбюла. Подкрепяме я в нейната работна част, където има ясно изразени принципи за общи усилия срещу организираната престъпност, тероризма, хибридните атаки, наркотрафика и нелегалната имиграция“, заяви Радев от Дъблин.
Премиерът мотивира позицията си с необходимостта езикът на общите европейски документи да отразява дипломатическата динамика и да не стеснява полето за диалог:
Преговорите в Абу Даби: Радев посочи, че в по-ранни варианти на текста е присъствала формулировка в подкрепа на разговорите в Абу Даби (провеждани с посредничеството на САЩ), която впоследствие е отпаднала. България настоява този елемент да бъде отчетен.
Заемът за Украйна: По отношение на обсъждания нов финансов механизъм за Киев, министър-председателят подчерта, че страната ни подкрепя усилията за мир, но добави: „Не приемам налагането на позицията за мир от позиция на сила“.
От правителството допълват, че в контекста на инициативата България ще продължи да работи за сигурността в Черноморския регион, свободата на корабоплаването и защитата на критичната инфраструктура.
Какво гласи декларацията
Хартата, инициирана от Франция, беше подкрепена от 39 от общо 47 държави, участващи във формата на ЕПО. Документът стъпва върху Устава на ООН, Хелзинкския заключителен акт и договорите на ЕС и НАТО, като утвърждава правото на всяка държава сама да избира своите съюзи.
В спорния за българската страна преамбюл се посочва следното:
Осъжда се „непровокираната пълномащабна руска агресия срещу Украйна“ и хибридните кампании на Москва.
Подписалите държави потвърждават твърдата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници.
Подчертава се, че пътят към мира трябва да бъде решен заедно с Украйна, а въпросите на европейската сигурност – заедно с европейците.
Международни реакции и неподписали държави
Френският президент Еманюел Макрон определи декларацията като изключително важна в момент, в който „мнозина биха искали Европа да остане извън дискусиите, засягащи нейната сигурност и стабилност“.
Британският премиер Анди Бърнам, който беше сред последните подписали документа, акцентира върху ролята на Алианса: „Позоваванията на НАТО в декларацията са важни, защото в крайна сметка именно НАТО ще трябва да гарантира сигурността, независимо от това какво ще случи впоследствие“.
По данни на ДПА, освен резервите на България, сред държавите извън ЕС, които не са подписали документа, са Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария.