Кристен Михал призова за затягане на санкциите срещу Москва вместо започване на преки дипломатически преговори
Европа не бива да отваря дипломатически канали с руския президент Владимир Путин. За това предупреди премиерът на Естония Кристен Михал лидер на една от най-уязвимите държави на континента в интервю за POLITICO.
„Европа не трябва да влиза в ролята на медиатор“, подчерта Михал. „Не бива да се опитвате да угаждате на диктатор.“
Разединение и опасения в Брюксел
Европейските лидери отдавна се опасяват, че американската администрация на президента Доналд Тръмп може да сключи мирно споразумение между Русия и Украйна при условия, които да изолират Европа и да поставят Киев в неравностойно положение.
Последните контакти между Вашингтон и Москва възобновиха дебата в Брюксел и националните столици дали Европа няма нужда от собствена директна връзка с Кремъл. В края на октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре вече проведоха 90-минутен разговор с Путин.
Естонският премиер, чиято страна с население от 1,3 милиона души граничи с Русия категорично се противопостави на директните преговори, заявявайки, че те отслабват позициите на Европа.
„Най-после Европа има план, който действително работи – и той е икономическото задушаване на Русия чрез санкции“, заяви Михал. Според него заемането на посредническа роля означава „готовност да се понижат стандартите спрямо Русия“, включително по отношение на прилагането на наказателните мерки.
„Не можеш да изпълняваш две роли едновременно. Едната е да подкрепяш Украйна и да оказваш натиск върху Русия, а втората – да се опитваш да посредничиш“, категоричен е естонският лидер. „Путин трябва да разбере, че Европа е силна, единна и говори с един глас.“
Предстоящи преговори в Абу Даби
Думите му идват на фона на обявените от специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф лични преговори между американски, украински и руски представители, предвидени за следващата седмица в Абу Даби (ОАЕ). Това ще бъдат първите срещи очи в очи от февруари насам.
Михал посочи, че европейците „оценяват“ опитите на администрацията на Тръмп да посредничи за мир, но настоя, че „натискът трябва да бъде насочен изцяло към Русия“. По думите му проблемът е единствено в Кремъл.
На фона на кризата в Републиканската партия след загубата на междинните избори в САЩ, Европа следи отблизо как новата динамика в Конгреса ще повлияе върху курса на американския президент спрямо Украйна.
„Изборите имат последствия. Демокрацията е хубаво нещо именно защото осигурява система от спирачки и баланси“, коментира Михал, допълвайки, че промяната може да върне Вашингтон към „по-добра, основана на ценности позиция“, което е положителен сигнал за Киев и Брюксел.
Инициатива за визови ограничения
За засилване на натиска върху Москва, Естония, заедно с Полша и Швеция, оглави инициатива за радикално затягане на визовите правила за руски граждани, включително пълна забрана за влизане в ЕС на бивши военни, участвали във войната в Украйна.
В Брюксел нарастват опасенията, че туристическите визи се използват от руски оперативни лица за провеждане на хибридни акции – от управление на дронове над обекти от критична инфраструктура до саботажи.
Очаква се Европейската комисия да представи официални предложения по темата в началото на новата година. Според естонския премиер обаче Европа няма време за губене: „Такива хора не трябва да се движат свободно из Европа. Ограничаването на визите е задължително.“