Проучване на "Алфа Рисърч": Паритeт при нови избори. Рейтингът на Радев крепи кабинета, Йотова с най-висока подкрепа
Електоралните нагласи остават без съществена промяна три месеца след изборите. Обществото вижда "тежко наследство", но кредитът на доверие към новата власт вече се изчерпва
Няма съществени размествания в политическите нагласи на българите три месеца след парламентарния вот, показва първото проучване на "Алфа Рисърч" за новия мандат.
Ако изборите бяха днес, "Прогресивна България" щеше да получи 41.6% от гласовете (спрямо 44.6% на вота на 19 април). Следват ГЕРБ-СДС с 13.1% (13.39% на изборите), ПП с 6.6% и ДБ с 6.1% (при общ резултат 12.62% за коалицията), ДПС с 5.2% (спрямо 7.1%) и "Възраждане" с 4% (спрямо 4.26%).
Доверието в кабинета: Ефектът "Радев"
Работата на правителството получава 42% положителни и 33% отрицателни оценки. В същото време министър-председателят се ползва с по-високо лично доверие – 48% одобрение срещу 31% неодобрение.
Според управителя на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова именно високият личен рейтинг на Румен Радев компенсира част от критиките към кабинета.
"Властта не е политически уязвима, но е уязвима по отношение на резултатите. След първите 100 дни хората все повече ще оценяват управлението по конкретните постижения. Ако няма реални решения, кредитът на доверие постепенно ще се изчерпи", прогнозира Димитрова пред bTV.
Йотова води по рейтинг, но влиза в нова динамика
Шест месеца след като пое поста от Радев, президентът Илияна Йотова е с най-висок политически рейтинг в страната – 50% одобрение, 29% неодобрение и 21% неутрални оценки. Тя печели подкрепа от широки социални слоеве, с ядро симпатизантите на "Прогресивна България" и БСП. Според социолозите обявената ѝ кандидатура за президент след края на проучването я вкарва в нова електорална динамика, която ще зависи от бъдещите ѝ опоненти. Тъй като президентът и правителството вече се възприемат като част от едно управление, евентуално спадане на рейтинга на кабинета може да засегне и Йотова. Изборът на дата за президентския вот (25 октомври) вероятно цели кампанията да приключи преди зимата – период, в който общественото напрежение около цените, енергийните разходи и бюджета традиционно се покачва.
Наследство срещу резултати
Засега общественото мнение е раздвоено относно справянето с заварените проблеми:
32% вярват във възможностите на кабинета и отчитат тежестта на завареното от предишната власт;
33% са критични както към настоящите, така и към бившите управляващи;
25% смятат, че "тежкото наследство" е само оправдание и че правителството задълбочава кризата.
Като цяло 65% от анкетираните виждат тежко наследство, но 58% вече са критични към първите стъпки на новата власт.
Основното предизвикателство пред правителството са конкретните ежедневни проблеми. Докато 81% от хората се притесняват от ръста на цените, а 72% – от корупцията, едва 28% и 26% оценяват положително мерките на кабинета по тези теми. Сериозен разрив между очаквания и резултати се отчита и в секторите здравеопазване, пътна безопасност, инфраструктура и публични финанси.
Парламентът излиза от дълбоката сянка, но остава критикуван
Доверието в Народното събрание отчита лек ръст и достига около 20% – най-високото ниво от 2011 г. насам, въпреки че отрицателните оценки продължават да преобладават. Председателят на парламента Михаела Доцова остава със сравнително висока степен на неразпознаваемост сред гражданите.
Лидерските рейтинги
Като председател на "Прогресивна България" Румен Радев държи първенството по доверие сред партийните лидери.
След него се нареждат:
Бойко Борисов: 16.3% доверие / 64.2% недоверие
Асен Василев: 14.1% доверие / 68.2% недоверие
Костадин Костадинов: 14% доверие / 67.2% недоверие
Ивайло Мирчев: 13.8% доверие / 57.4% недоверие
Божидар Божанов: 11.2% доверие / 54.3% недоверие
Радан Кънев: 10.3% доверие / 52.9% недоверие
Делян Пеевски: 3.6% доверие / 85.2% недоверие (данните показват силна поляризация дори сред симпатизантите на ДПС, което е знак за вътрешни процеси в партията).
Паспорт на проучването:
Изследването на "Алфа Рисърч" е проведено в периода 17–23 юли 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез стратифицирана двустепенна извадка с квота. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете. Проучването е реализирано със собствени средства на агенцията.