Анти рекорд: Националният дълг на САЩ премина прага от 40 трилиона долара

Съединените американски щати навлязоха в критична фискална фаза. Според последните данни на Министерството на финансите, федералният дълг на страната за първи път в историята надхвърли 40 трилиона долара.

​Този психологически и икономически праг идва по-рано от очакваното и поставя под сериозен риск финансовото бъдеще на най-голямата световна икономика. Според прогнози на Бюджетната служба към Конгреса от май 2023 г., това ниво трябваше да бъде достигнато едва през фискалната 2028 г.

​„Ако продължим по настоящия курс, след едва шест години дългът ще достигне 50 трилиона долара. За сравнение - преди десетилетие той беше с 20 трилиона по-малко. Излагаме на пряк риск икономиката и бъдещето на страната си“, предупреждава Майкъл Питърсън, главен изпълнителен директор на фискалната организация „Питър Г. Питърсън“.

​Причините за спиралата от дългове

​Рязкото покачване на задълженията се дължи на комбинация от демографски, икономически и политически фактори:

• ​Демографски натиск: Всеки ден близо 10 000 души от поколението на „бейби бумърите“ се пенсионират. По-високата продължителност на живота увеличава разходите за социално и здравно осигуряване, докато броят на активните работещи спрямо бенефициентите намалява.

• ​Законодателни разходи и данъчни облекчения: Поредица от законодателни пакети през последните десетилетия понижиха приходите и увеличиха разходите. Сред тях са данъчните облекчения от 2017 г. и мащабният икономически закон от 2025 г. при президента Доналд Тръмп, както и извънредните пакети за справяне с COVID-19 при Джо Байдън.

• ​Бюджетен дефицит: Разходите на федералното правителство трайно изпреварват приходите. Само за първите 10 месеца от настоящата фискална година натрупаният дефицит вече възлиза на 1,8 трилиона долара.

​Лихвените плащания: Порочен кръг за бюджета

​След като Федералният резерв повиши основната лихва, за да овладее инфлацията, ерата на „евтиния заем“ за правителството приключи.

​За настоящата фискална година разходите за обслужване на лихвите се очаква да прехвърлят 1 трилион долара - трикратен скок за последните пет години.

​„Харчим значително повече за обслужване на стари задължения, отколкото за инвестиции в бъдещето. Дългът ни поражда нов дълг - това е порочен кръг“, коментира Марк Голдуайн от Комитета за отговорен федерален бюджет.

​В момента Вашингтон отделя повече средства за лихви, отколкото за отбрана, и с 50% повече спрямо програмите за деца.

​Сигнал за тревога на облигационните пазари

​Нарастващата задлъжнялост оказва директен натиск върху пазара на облигации, което води до по-висока доходност по американските държавни книжа.

• ​30-годишните облигации отбелязаха най-високата си доходност от 2007 г. насам, а скорошен търг за тях регистрира рекордно ниво, невиждано от 2001 г.

• ​10-годишните облигации се търгуват близо до многогодишни върхове. Тяхната доходност определя цената на ипотеките, автокредитите и бизнес заемите в цялата страна.

​Инвеститорите настояват за по-висока компенсация за риска при отпускане на заеми на държавата. По-строгите финансови условия ограничават бизнес инвестициите и оскъпяват живота на потребителите.

​„Тези 40 трилиона долара не са просто счетоводно число. Те се усещат в цялата икономика и стигат пряко до джоба на гражданите“, подчертава Мая Макгиниъс, президент на Комитета за отговорен федерален бюджет.

​Международно отражение и кредитен рейтинг

​Проблемът с нарастващата доходност по държавния дълг не е изолиран. Подобен натиск изпитват и други големи икономики, сред които Обединеното кралство, Франция, Германия и Япония.

​След като агенция Moody's понижи кредитната си оценка за САЩ през 2025 г., страната загуби последния си пълен перфектен рейтинг. В момента американският дълг се оценява с една степен под максималната, но остава по-високо оценен спрямо този на икономики като Франция и Япония.

​В опит да овладее покачването на доходността и разходите по обслужването, Министерството на финансите обяви, че възнамерява да увеличи обратното изкупуване на дългосрочни облигации през следващите месеци. На политическия фронт обаче липсва консенсус - таванът на дълга беше повишен с 5 трилиона долара миналата година, което отлага задължителния дебат в Конгреса чак за 2027 г.