Украйна предприема 40-дневна операция срещу руски цели
Киев засилва натиска върху критичната инфраструктура на Москва, докато Беларус изключи руските ретранслатори по границата
Украинският президент Володимир Зеленски обяви началото на мащабна 40-дневна операция срещу стратегически обекти на руска територия. Решението е взето след консултации с ръководителя на Службата за сигурност на Украйна (СБУ). По думите на държавния глава целта на офанзивата е „да се повлияе на държавата агресор и да се окаже натиск за прекратяване на войната“.
Само в рамките на последните часове киевските сили нанесоха успешни удари дълбоко в тила на Русия:
Две нефтени рафинерии в Уфа – разположени на близо 1500 км от линията на фронта.
Петролно депо в Краснодарския край (на 300 км от Украйна). Източници от местната администрация в Красноармейски район потвърдиха за поражения по инфраструктурата в Полтавска.
Крим и окупираните територии остават без ток и гориво
В резултат на системните украински атаки, назначените от Москва власти в незаконно анексирания Крим обявиха нов режим и прекъсвания на електрозахранването. Ден по-рано Севастопол – най-големият град на полуострова – осъмна напълно без ток.
Ситуацията се усложнява и от остър дефицит на бензин, което принуди местната администрация да наложи пълна забрана за продажба на гориво на граждански лица.
Проблемите с енергийната мрежа се прехвърлиха и в окупираната част на Херсонска област. Назначеният от Русия губернатор Владимир Салдо потвърди за частично или пълно прекъсване на захранването в регионите, граничещи с Крим. Поради несигурността е съкратен и броят на пътническите влакове към полуострова, който е популярна лятна дестинация за руските туристи.
Ултиматумът към Минск: Беларус изключи руските военни станции
Сериозно раздвижване се наблюдава и на дипломатическия и военен фронт с Беларус. Украинското разузнаване потвърди, че руските ретранслаторни станции на беларуска територия, използвани за координация на атаките срещу Украйна, са били изключени.
Това се случва само седмица след остър ултиматум от страна на Зеленски към Александър Лукашенко: „Или ги премахнете, или ние ще го направим“. Президентът на Украйна обаче предупреди, че Минск продължава да изгражда опасна инфраструктура:
„По протежение на държавната ни граница Беларус завършва строителството на пътища и складове за боеприпаси и гориво, които имат чисто военно предназначение. Беларус знае какви стъпки са необходими за постигането на мир. Развитието на инфраструктура за агресия трябва да бъде спряно.“
Позицията на Минск и балансът на Лукашенко
От своя страна Александър Лукашенко отново обвини Киев, че се опитва да въвлече страната му в конфликта, но същевременно подчерта, че Минск „няма желание да се бие с украинците“.
Експертите от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) отбелязват, че беларуският лидер продължава да лавира по „тънка линия“, опитвайки се да забави и отклони натиска на Кремъл за директно включване във войната.
Междувременно, като предпазна мярка, украинските власти наредиха задължителна евакуация на около 1000 души от Черниговска област (граничеща с Русия и Беларус), която влиза в сила от 1 юли.
Москва оголва фронта, за да пази резиденцията на Путин
Успешните удари с украински дронове са принудили Русия да прегрупира системите си за противовъздушна отбрана (ПВО), премествайки ги от фронта към вътрешността на страната.
Според данни на Киев, Кремъл бърза да осигури въздушна защита за ключови обекти в Москва, както и за луксозната дворцова резиденция на Владимир Путин във Валдай (разположена на 500 км северозападно от столицата). С приоритетна ПВО защита в момента е и Керченският мост, който остава една от основните логистични цели на украинската армия.