САЩ в Европа: Къде и колко са американските войници към 2026 г.?
Източник: Данни на DMDC и Службата за изследвания на Конгреса на САЩ
Вашингтон поддържа мащабно военно присъствие на Стария континент, разчитайки на десетки бази и над 68 000 военнослужещи на постоянна служба
Към началото на 2026 г. данните на Центъра за данни за човешки ресурси на САЩ (DMDC) сочат, че Съединените щати поддържат стабилен контингент от приблизително 68 000 военнослужещи на активна служба, постоянно разположени в Европа. Важно е да се отбележи, че тази цифра не включва ротационните сили, които се изпращат временно за специфични мисии, учения или укрепване на Източния фланг на НАТО.
Според доклад на Конгреса, към март 2024 г. американската армия оперира в 31 постоянни бази и има достъп до още 19 военни обекта на територията на Европа.
Командната структура: От Германия до Космоса
Всички операции се ръководят от Европейското командване на САЩ (USEUCOM), което координира действията със съюзниците от НАТО чрез шест специализирани компонента:
Сухопътни, военноморски и военновъздушни сили;
Морска пехота;
Сили за специални операции;
Космически сили (най-новото попълнение в структурата).
Централите на тези подразделения са базирани в Германия и Италия, като фокусът им е бързо реагиране при кризи и сигурност в регионите на Европа и Африка.
География на присъствието: Кои държави приемат най-много войски?
Американските военни са разпръснати в над десет държави, но основното ядро е концентрирано в няколко ключови съюзника:
Германия (36 436 души): Страната остава основният логистичен център. Тук се намира и най-голямата американска база в Европа – „Рамщайн“, активна от 1952 г. Личният състав е разпределен в пет основни гарнизона.
Италия (12 662 души): С присъствие датиращо от края на Втората световна война, Италия приема подразделения на армията, флота и ВВС в стратегически точки като Виченца, Авиано, Неапол и Сицилия.
Великобритания (10 156 души): Островът е дом на три основни бази, в които е съсредоточен предимно персонал на Военновъздушните сили.
Испания (3 814 души): Ключова за контрола над Гибралтарския проток, Испания е домакин на важни обекти на ВМС и ВВС.
Източният фланг: Фокус върху ротацията
В страните от бившия източен блок моделът на присъствие е по-различен, като се залага на по-малък постоянен състав и масивни ротационни сили:
Полша: Освен 369 постоянно базирани военнослужещи, страната приема близо 10 000 души ротационен персонал, финансиран по линия на Европейската инициатива за възпиране. Те са разположени в четири бази с временен достъп.
Румъния: Тук са разположени 153 постоянни служители, но страната е ключова за ротациите в Черноморския регион. Основните точки на достъп са военновъздушната база „Михаил Когълничану“, лагер „Турзии“ и обектът за противоракетна отбрана в „Девеселу“.
Унгария: Към края на миналата година страната е приела 77 постоянно назначени военнослужещи в базите Кечкемет и Папа, като редовно е домакин на съвместни учения.
Ситуацията в България: Ротация и стратегическа логистика
България заема специфично място в архитектурата на американското присъствие, като фокусът пада върху съвместната тренировъчна дейност и логистичната подкрепа за Източния фланг.
Численост на персонала: Към декември 2025 г. постоянно зачисленият личен състав на активна служба в България остава сравнително малък (около 150–200 души). Въпреки това, броят на американските военни в страната варира динамично поради интензивните ротации. Съгласно международните договори, в съвместните обекти могат да бъдат разположени до 2500 военнослужещи едновременно (с възможност за краткотрайно увеличение до 5000 при застъпване на ротации).
Основни обекти: САЩ имат достъп до четири стратегически бази, които остават под българско командване и над които се вее българският флаг:
Полигон „Ново село“ – основен център за учения на Сухопътните войски;
Авиобаза „Безмер“ – стратегическо летище за логистика и въздушни операции;
Авиобаза „Граф Игнатиево“ – използвана за съвместна охрана на въздушното пространство (Air Policing);
Логистичен център в Айтос – поддържащ съоръженията в региона.
Актуално развитие (2026 г.): В началото на 2026 г. се наблюдава засилена активност на летище София („Враждебна“), където временно бяха разположени около 500 военнослужещи и флот от зареждащи самолети (KC-135). Официалното обяснение от Министерството на отбраната е подкрепа за мерките на НАТО за „усилена бдителност“ и провеждане на планирани обучения.
Инвестиции в техника: Българското присъствие се допълва от многонационалната бойна група на НАТО, в която САЩ участват с бронирана техника (включително машини Stryker), подобрявайки оперативната съвместимост с българската армия.
Забележка: В България няма „американски бази“ в правния смисъл на думата. Всички обекти са собственост на България и се използват съвместно за обучение и транзит на сили към други горещи точки
Източник: Independent