Нова сянка над еврозоната: Френският дълг срина еврото до 17-месечно дъно и върна спомените за кризата
Нарастващите разходи за дълга на Париж и политическата нестабилност в еврозоната пораждат опасения за нова дългова криза
Еврото се срина до най-ниското си ниво спрямо щатския долар за последните 17 месеца. Причината са нарастващите опасения на инвеститорите, че фискалните проблеми на Франция могат да застрашат стабилността на целия валутен блок.
В ранната търговия в понеделник единната валута поевтиня с 0,8% и падна под прага от 1,12 долара – най-ниското ѝ ниво от май 2025 г. От началото на месеца еврото е загубило около 1,2% от стойността си, ускорявайки спада си спрямо пика от 1,20 долара, отчетен през януари.
Напрежение на финансовите пазари
Разпродажбата на еврото бе подхранена от скока в разходите за обслужване на френския държавен дълг, докато правителството в Париж се бори да овладее публичните финанси преди президентските избори догодина.
Френският фондов индекс CAC 40 се понижи с 1% в понеделник, отคลoнявайки се от положителната тенденция на останалите европейски пазари:
Британският FTSE 100 се повиши с 0,2%.
Германският DAX приключи сесията без съществена промяна.
Към несигурността в еврозоната се присъедини и новината за предсрочни избори в Испания, обявени от премиера Педро Санчес, след като десницата блокира ключово законодателство за жилищното настаняване. Въпреки това испанският индекс Ibex 35 отбеляза лек ръст от 0,5%.
„Европа е в центъра на вниманието, тъй като фискалните и политическите опасения засегнаха блока“, коментира Катлийн Брукс, директор изследвания в XTB. „Франция е епицентърът на проблема, но подготовката за избори в Испания допълнително засилва безпокойството на инвеститорите.“
Рекордна доходност по облигациите и спомен за кризата от 2012 г.
На фона на глобалната разпродажба на суверенен дълг, провокирана от геополитическото напрежение около войната с Иран, доходността по 10-годишните френски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2002 г. насам.
Това доведе до разширяване на спреда (разликата в доходността) между френските и германските облигации до най-високото му ниво от 2012 г. – периодът на най-острата дългова криза в еврозоната.
Анализатори предупреждават, че напрежението около френския дългов пазар може да прелее към останалите страни от пакта, възраждайки риска от системна криза. Допълнителен натиск върху Европейската централна банка оказва и инфлационният скок, подхранван от конфликта в Близкия изток.
Политически възел и съкращения за €54 милиарда
Инвеститорите се опасяват, че фрагментираният френски парламент и силното присъствие на крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен ще блокират необходимите бюджетни съкращения.
За да овладее ситуацията, правителството на малцинството, оглавявано от Себастиан Льокорню, обяви план за спестявания в размер на 54 милиарда евро (45,8 млрд. паунда). Мерките предвиждат:
Ограничаване на бюджетния дефицит от 5,5% от БВП тази година до 5% през следващата (без действия той рискува да достигне 6,5%).
Съкращаване на разходите за пенсии и финансирането на държавните ведомства (с изключение на отбраната).
Администрацията на президента Еманюел Макрон обаче е подложена на силен натиск заради вълната от стачки и протести в цялата страна, което прави прилагането на тези мерки изключително трудно.
Мрачни прогнози за валутата
Пазарните участници остават песимистично настроени за краткосрочното бъдеще на единната валута.
„Инвеститорите не изключват възможността за по-нататъшен спад на еврото и повторно тестване на нивото от 1,10 долара в близко бъдеще“, заявява Роберто Миалич, валутен стратег в UniCredit. „Нарастващото политическо напрежение във Франция и Испания и рискът от пренасяне на заразата върху пазара на суверенен дълг продължават да тежат върху европейската валута.“