„Сова Харис“: Радев увеличава преднината си с над 14% пред ГЕРБ

Подкрепата за основните политически сили остава сравнително стабилна през последния месец. Това показват данните от проучване на социологическата агенция „Сова Харис“, изготвено специално за „Труд news“

Начело в електоралната подкрепа е политическият проект на Румен Радев. Отчита се ръст в резултатите на „Прогресивна България“, което подсказва, че предизборната им кампания дава положителен ефект и има потенциал за развитие. Подкрепата за ГЕРБ–СДС остава стабилна, което очертава оспорвана надпревара в заключителната фаза на кампанията.

Според проучването трета политическа сила се очертава коалицията ПП–ДБ, която може да играе ключова роля при формирането на евентуален реформаторски блок. ДПС заема четвърта позиция и запазва потенциал да влияе върху съставянето на квалифицирани мнозинства и върху ключови решения, включително в съдебната система. Влиянието на партията обаче би могло да отслабне, ако в парламента влезе шеста политическа сила. В този контекст се откроява значението на коалицията „БСП – Обединена левица“. Партия „Възраждане“, чието присъствие в следващото Народно събрание изглежда сигурно, се очертава като опозиционен фактор, способен да влияе върху важни политически решения.

Данните показват, че темата за високите цени и инфлацията се е превърнала във водеща в предизборната кампания. За повече от половината избиратели това е най-същественият проблем. Близо 69,8% от пълнолетните българи се опасяват, че вследствие на кризата материалното им положение може да се влоши до степен да изпитват затруднения в издръжката си. Едва около една четвърт не споделят тези притеснения.

Тези нагласи показват, че значителна част от обществото се чувства икономически несигурна и търси промяна на статуквото. В същото време мнозинството от избирателите осъзнават, че инфлацията и ръстът на цените са в голяма степен обусловени от външнополитически фактори. Затова позициите на политическите сили по международните конфликти и ролята на България в тях се превръщат във важен фактор при формирането на обществената подкрепа.

Проучването отчита и ясно изразено обществено неодобрение към подписването на споразумението с Украйна от служебното правителство. Делът на отрицателните оценки преобладава, докато значителният процент колебаещи се показва липса на достатъчна информираност или сложност на темата. Това се възприема като индикатор за дефицит на легитимност при външнополитически решения, взети от служебна власт.

Обществото демонстрира предпочитание към умерена и балансирана външна политика по отношение на конфликтите в Украйна и Иран. Повечето граждани подкрепят дипломатически подход, който отчита интересите на всички страни. Подкрепата за пълно съгласуване с позициите на Европейската комисия остава ограничена, което подсказва търсене на по-автономна национална линия.

Налице е и осезаемо недоверие към последователността на Европейската комисия – мнозина смятат, че не се прилагат еднакви критерии към различните международни конфликти. Това възприятие може да засили евроскептичните нагласи и усещането за двойни стандарти.

На този фон преобладава скептицизъм относно способността на предстоящите избори да доведат до стабилно управление. Негативните оценки надвишават положителните, а високият дял на колебаещите се е показател за ниско доверие в политическата система и продължаваща политическа нестабилност.

Редактор: Манол Манолов