Победата на Санае Такаичи бележи консервативен възход в Япония

Убедителната изборна победа на консерваторката Санае Такаичи отваря нова глава в японската политика и дава на управляващата Либерално-демократическа партия солидно мнозинство в решаващата долна камара на парламента. Резултатът ѝ осигурява силен мандат за прокарване на дълбока промяна надясно – в сферата на сигурността, имиграцията и социалните политики.

Самата Такаичи определя курса си като „необходим, за да стане Япония силна и просперираща“. Критиците ѝ обаче предупреждават, че страната се отдалечава от следвоенния си пацифизъм и либерални ценности.

По-голяма армия, повече оръжия и край на пацифистките ограничения

Един от първите приоритети на новия премиер е радикално преразглеждане на политиката за сигурност и отбрана още до декември. Плановете включват засилване на военния капацитет на Япония, премахване на дългогодишната забрана за износ на оръжия и още по-ясно отстъпление от следвоенните пацифистки принципи.

Такаичи настоява за по-интензивно разузнавателно сътрудничество със САЩ и ключови партньори като Австралия и Великобритания. В тази връзка тя планира създаването на национална разузнавателна агенция – идея, която върви ръка за ръка с предложението за нов, силно оспорван закон срещу шпионажа. Правозащитници и експерти предупреждават, че подобно законодателство може сериозно да ограничи гражданските свободи.

Премиерът вече изпълни и ключово обещание към президента на САЩ Доналд Тръмп – удвояване на японските разходи за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт, равнище, планирано да бъде достигнато до март.

Тясно обвързване с Вашингтон и напрежение с Пекин

На 19 март Такаичи ще посети Вашингтон за среща с Тръмп в Белия дом – визита, която американският президент публично анонсира в социалните мрежи, докато открито подкрепяше японския премиер в навечерието на изборите.

Очаква се разговорите да се съсредоточат върху разходите за отбрана, японските инвестиционни ангажименти в размер на 550 милиарда долара към САЩ, поети през октомври, както и върху нарастващото напрежение с Китай. През април Тръмп планира посещение в Пекин за среща с китайския лидер Си Дзинпин.

Коментарите на Такаичи от ноември, че Япония би могла да се намеси при евентуални военни действия на Китай срещу Тайван, предизвикаха остри дипломатически реакции и икономически ответни мерки от страна на Пекин.

По-строга имиграционна политика и ограничаване на чуждестранната работна ръка

Новият премиер залага и на значително затягане на имиграционните правила – позиция, която намира подкрепа сред нарастващия крайнодесен електорат и симпатизантите на антиглобалистката партия Сансейто.

Такаичи и нейните съюзници твърдят, че насърчаването на чуждестранната работна ръка като решение на демографската криза застрашава сигурността на местните общности и води до културни конфликти. През януари правителството вече одобри по-строги условия за постоянно пребиваване и натурализация, както и мерки срещу неплатени данъци и социални осигуровки от страна на чужденци.

Традиционни семейни ценности и културен консерватизъм

В социалната сфера Такаичи заема твърдо консервативни позиции. Тя подкрепя запазването на наследяването на императорския трон единствено по мъжка линия и категорично се противопоставя на легализирането на еднополовите бракове.

Премиерът отхвърля и промени в гражданското право от XIX век, които биха позволили на съпрузите да запазват различни фамилни имена – практика, която би сложила край на задължението жените да приемат фамилията на съпруга си. Вместо това Такаичи настоява за закон, който разширява използването на моминските имена само като псевдоними – ход, който активисти определят като опит да бъде блокирана реалната реформа.

С победата на Санае Такаичи Япония навлиза в период на дълбоки политически и обществени трансформации – курс, който ще засили позициите ѝ на международната сцена, но и ще изостри вътрешните разделения в страната.

Редактор: Манол Манолов

Източник: AP

Previous
Previous

Великобритания и САЩ достигат нови дъна в световния индекс за корупция

Next
Next

Очаквано обединение на леви и десни спря възхода на „кандидата на народа“ Андре Вентура