Изолиран и под обстрел: Иран продължава да се бори, докато Русия и Китай остават настрана

След смъртта на върховния лидер и голяма част от военното ръководство на фона на силен военен натиск от страна на Съединените щати, Иран се оказва до голяма степен изолиран. Дългогодишните му партньори Русия и Китай засега се ограничават до дипломатически реакции и призиви за сдържаност, без да предприемат конкретни действия в подкрепа на Техеран.

В отговор на атаките на САЩ и Израел Иран разшири обхвата на конфликта извън Близкия изток, изстрелвайки ракети и дронове срещу цели, чието въздействие се усеща далеч отвъд региона. Ударите вече разтърсват световните енергийни пазари, предизвикват тревога в столици от Вашингтон до Пекин и засягат международното корабоплаване. Особено сериозни последици образува затварянето на Ормузкия проток – ключов морски коридор, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол.

Удари по енергийна инфраструктура

Ирански ракети достигнаха Кипър, Азербайджан, Турция и няколко държави от Персийския залив, като конфликтът бе пренесен буквално до техните граници. Основни цели на атаките станаха критични предприятия, енергийна инфраструктура и американски военни бази.

Засегнати са петролни съоръжения, рафинерии и ключови маршрути за доставки, което доведе до сериозни сътресения в снабдяването със суров петрол и природен газ. Ескалацията вече се отразява и на глобалните пазари. Рязкото поскъпване на енергоносителите принуждава големите икономики да реагират спешно и подчертава колко силно светът остава зависим от стабилността в региона.

Русия и Китай избират предпазливост

Според анализатори сдържаната реакция на Москва и Пекин отразява прагматична и внимателно изчислена позиция. Директната намеса в защита на Иран срещу САЩ и Израел би означавала високи разходи и непредсказуеми рискове – тежести, които нито Русия, нито Китай са готови да поемат.

„Владимир Путин има други приоритети, а най-важният сред тях е войната в Украйна“, казва Анна Боршчевская, експерт по Русия във Вашингтонския институт. „Би било неразумно Москва да влезе в пряка военна конфронтация със Съединените щати.“ Високопоставен руски източник също подчертава, че ескалацията около Иран вече отклонява международното внимание от войната в Украйна. „Това е просто факт. Всичко останало е емоция около един ‘паднал съюзник’“, коментира той.

Полезен съюзник, но не на всяка цена

През последните години Русия и Китай помогнаха на Иран да изгради военния си потенциал, включително чрез доставки на ракети, системи за противовъздушна отбрана и технологии. Целта бе да се засили възпирането срещу САЩ и Израел и да се усложнят евентуални военни операции срещу Техеран. Днешната ситуация обаче разкрива пределите на тази подкрепа. Въпреки стратегическата си стойност за Москва и Пекин, Иран не е достатъчно важен, за да оправдае пряка конфронтация със САЩ. Русия е силно ангажирана с войната в Украйна, което ограничава военните, дипломатическите и икономическите ѝ ресурси. Освен това Кремъл се стреми да запази отношенията си с богатите на петрол държави от Персийския залив. „Ако Русия беше подкрепила Иран директно, това щеше да отчужди държавите от Залива и Израел“, отбелязва Боршчевская. „Това не е нещо, което Путин иска.“

Китай залага на икономически партньорства

Позицията на Китай също следва дългогодишната му стратегия да избягва военни ангажименти извън ключовите си интереси. За разлика от Съединените щати, чиито съюзи се основават на взаимни военни задължения, Пекин предпочита партньорства изградени върху търговия, инвестиции и продажба на оръжия. „Това са връзки, които не го въвличат в скъпи конфликти извън Източна Азия“, казва Евън Файгенбаум от Фондацията „Карнеги“ за международен мир. Китай поддържа отношения както с Иран, така и с неговите сунитски съперници от Персийския залив – стратегия, която му позволява да балансира интересите си в региона.

Конфликтът може да носи ползи за Пекин и Москва

За Китай конфликтът има и стратегически измерения. От дистанция Пекин може да наблюдава как американските сили се ангажират далеч от Източна Азия и как се изчерпват част от военните им ресурси. Същевременно Китай получава ценна информация за реалните възможности и операции на САЩ – данни, които биха могли да бъдат полезни при евентуален бъдещ военен конфликт около Тайван.

Основната уязвимост на Пекин остава енергийният поток през Ормузкия проток, през който преминават около 45% от китайския внос на петрол. Според експерти обаче Китай е натрупал стратегически резерви и значителни количества ирански петрол, складирани в танкери и складове.

Русия също вижда конкретни икономически ползи от кризата. Покачващите се цени на петрола подпомагат финансирането на руската военна икономика, докато ангажирането на САЩ в Близкия изток намалява вниманието и ресурсите, които Вашингтон може да отдели за Украйна.

Москва и Пекин се представят като посредници

Според анализатори кризата позволява на Русия и Китай да се позиционират и като потенциални посредници. Китай съобщи, че външният министър Ван И е разговарял с европейски и арабски колеги, настоявайки за диалог, докато президентът Владимир Путин е провел подобни разговори с лидери от държавите в Персийския залив и ирански представители. Москва няма интерес от падането на иранския режим, но също така не обвързва съдбата си с неговото оцеляване. Русия ще се стреми да запази влияние независимо от изхода на конфликта – дори ако в Техеран се появи ново правителство, ориентирано към Запада. Като пример руски източници посочват Сирия. Въпреки че години наред подкрепяше сваления президент Башар ал-Асад, Москва успя да запази своите средиземноморски бази и бързо изгради отношения с новото сирийско ръководство, демонстрирайки готовност да заменя лоялността с дългосрочно геополитическо влияние.

Редактор: Манол Манолов

Източник: Reuters