Кои са кюрдите и защо Доналд Тръмп иска те да се включат във войната срещу Иран?

Без собствена държава, но с над 30 милиона души население и репутация на едни от най-ефективните бойци в региона

Кюрдите са една от най-големите етнически групи в света без собствена държава. Смята се, че между 30 и 40 милиона души принадлежат към този народ, като по-голямата част от тях живеят в планинските райони по границите на Армения, Ирак, Иран, Сирия и Турция. Исторически кюрдите свързват произхода си с древния народ на мидийците. Въпреки това те остават без собствена държава след Първата световна война, когато разпадането на Османската империя и последвалото прекрояване на границите в Близкия изток оставят кюрдските земи разделени между няколко държави. През десетилетията кюрдите често са били въвлечени в кървави конфликти и политически съперничества в един от най-нестабилните региони в света. За собствената си защита те често разчитат на местни въоръжени формирования, най-известното от които е милицията пешмерга – име, което буквално означава „тези, които се изправят срещу смъртта“. Заради тежката си история кюрдите често казват, че „нямат приятели освен планините“.

Кюрдите имат ясно изразена културна идентичност – собствен език, близък до персийския, множество диалекти, традиционно облекло, музика и кухня. Националното им движение започва да се оформя в края на XIX век, но стремежът към собствена държава многократно е осуетяван. През годините велики сили като Великобритания и по-късно САЩ са давали сигнали за подкрепа към кюрдските амбиции, но тези обещания рядко са били изпълнявани. Повечето кюрди са сунитски мюсюлмани, но съществуват и значителни религиозни малцинства.

След Втората световна война редица авторитарни режими в региона предприемат репресии срещу кюрдските общности – включително насилствени преселвания и военни операции срещу цивилни. В същото време външни сили често са се опитвали да използват кюрдите като инструмент за влияние, което е задълбочавало вътрешните разделения и е водело до нови конфликти.

В Турция продължителният конфликт между държавата и Кюрдската работническа партия (ПКК) – организация, която първоначално се бори за независима кюрдска държава, а по-късно за автономия, е отнел живота на над 40 000 души и е довел до масово разселване в югоизточната част на страната.

В Иран кюрдските региони също имат дълга история на съпротива срещу централната власт, особено след Ислямската революция от 1979 г. Кюрдите изиграха ключова роля и по време на протестната вълна през 2022 г., предизвикана от смъртта на задържаната Махса Амини – иранка от кюрдски произход. Нови антиправителствени демонстрации избухнаха и в края на 2025 г., като според различни оценки през януари 2026 г. при сблъсъците са загинали хиляди хора.

В Сирия кюрдските сили се опитаха да изградят автономен регион по време на гражданската война през последното десетилетие. Макар усилията им за създаване на стабилен политически анклав да срещнаха сериозни препятствия, кюрдските бойци изиграха ключова роля като наземни сили в международната коалиция, водена от САЩ, в борбата срещу „Ислямска държава“ както в Сирия, така и в Ирак.

Тези операции укрепиха репутацията на пешмергата като дисциплинирана и ефективна бойна сила. Благодарение на доброто познаване на терена, мобилността и високата мотивация, кюрдските бойци често успяват да компенсират сравнително ограниченото си въоръжение дори срещу силно въоръжени противници. Именно този военен опит е една от причините, поради които според анализатори администрацията на Доналд Тръмп обмисля възможността да разчита на бойци от иранско-кюрдски опозиционни групи в евентуален натиск срещу властта в Техеран.

При наличие на въздушна подкрепа и американски военни съветници на терен, кюрдските сили биха могли да установят контрол върху някои райони с преобладаващо кюрдско население в северозападен Иран. Според експерти обаче е малко вероятно те да могат да напреднат значително навътре в страната. По-вероятната цел на подобна стратегия би била да се принуди иранското военно ръководство да пренасочи част от своите сили към нови фронтове в граничните райони. Това би могло да отслаби контрола на централната власт и потенциално да насърчи и други етнически групи в страната да започнат собствени протестни или въоръжени кампании.

Въпреки това подобен сценарий крие сериозни рискове – нещо, което самите кюрдски лидери добре осъзнават. Засега основните политически ръководства на кюрдската автономна област в Северен Ирак подчертават, че възнамеряват да запазят неутралитет.

Причината е проста: през последното столетие кюрдите многократно са се оказвали въвлечени във войни между по-големи сили, често плащайки най-високата цена. Това още веднъж потвърждава популярната сред тях поговорка, че единствените им истински съюзници са планините, сред които живеят.

Редактор: Манол Манолов

Източник: The Guardian

Снимка: Азад Лашкари/Ройтерс