ЕС одобрява спасителен пакет от 90 млрд. евро за Украйна

Европейският съюз одобри заем в размер на 90 милиарда евро за Украйна, който ще осигури жизненоважна подкрепа за отбраната и бюджета на страната на фона на продължаващата война. Въпреки това сумата остава недостатъчна, за да покрие нарастващите финансови нужди на Киев.

Според оценки на Международния валутен фонд Украйна ще се нуждае от поне 135 милиарда евро, за да финансира военните си операции и да покрие бюджетните си разходи през тази и следващата година.

Решението за заема беше постигнато след споразумение между посланиците на страните членки на ЕС, съобщи в сряда председателството на Съвета на ЕС. Средствата ще бъдат насочени към т.нар. Военен фонд на Украйна.

„Новото финансиране ще помогне да се гарантира устойчивостта на страната в условията на руската агресия“, заяви в официално изявление кипърският министър на финансите Макис Керавнос.

Без тази финансова инжекция Украйна рискуваше да изчерпи средствата си още през април. Това е сценарий, който би имал катастрофални последици за военните ѝ способности и би отслабил позициите ѝ в подкрепяните от САЩ мирни преговори с Москва.

Спорове за условията и разходването на средствата

Преди ЕС да излезе на международните дългови пазари за набиране на средствата, остават нерешени въпроси относно условията, които Киев трябва да изпълни, за да получи траншовете по заема. Финансирането е гарантирано от седемгодишния бюджет на ЕС.

Един от основните спорни моменти между държавите членки беше как точно ще бъдат изразходвани средствата и кой ще се възползва от тях. По договореност около една трета от сумата ще покрива текущи бюджетни нужди, а останалата част ще бъде насочена към отбраната.

Франция настояваше Украйна да използва максимална част от средствата за покупки от отбранителната индустрия на ЕС, като се аргументира с факта, че европейските данъкоплатци ще поемат годишни лихвени плащания в размер на около 3 милиарда евро. Германия, Нидерландия и скандинавските страни обаче настояваха Киев да разполага с по-голяма гъвкавост.

Според проектоспоразумение, с което изданието POLITICO разполага, Украйна ще може да закупува ключови оръжейни системи и от трети държави - включително САЩ и Обединеното кралство - в случаите, когато в ЕС няма еквивалентни продукти или при спешна необходимост. В същото време ще бъде засилен надзорът на страните членки върху подобни изключения.

Списъкът на допустимите оръжия извън ЕС включва системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, боеприпаси за изтребители и способности за удари на далечни разстояния.

Ако Обединеното кралство или други партньори извън ЕС, като Южна Корея, желаят да участват в обществените поръчки по програмата, те ще трябва да допринесат финансово за покриване на лихвените плащания по заема. Размерът на този принос ще бъде пропорционален на потенциалните печалби на техните отбранителни компании.

Канада, която вече участва в отделната европейска програма SAFE за заеми за отбрана на стойност 150 милиарда евро, няма да заплаща допълнителна такса за участие, но ще трябва да уточни кои свои продукти могат да бъдат закупувани от Украйна.

Следващи стъпки и дългосрочни перспективи

След постигнатото споразумение Европейският парламент трябва да разгледа и одобри измененията, направени от Съвета. Ако процедурата премине без забавяне, Украйна ще получи около 45 милиарда евро още тази година на няколко транша. Останалите средства се очаква да бъдат изплатени до 2027 г.

По условията на заема Украйна ще бъде задължена да го върне само ако Русия прекрати пълномащабната си инвазия и изплати военни репарации. При отказ от страна на Москва ЕС може да разгледа възможността за използване на замразени руски активи, намиращи се във финансови институции на територията на Съюза.

Въпреки че заемът ще осигури краткосрочна стабилност, той няма да покрие всички финансови нужди на страната, дори с очаквания допълнителен заем от 8 милиарда долара от МВФ.

Междувременно ЕС и САЩ работят по мащабен план за възстановяване на Украйна, който цели да мобилизира до 800 милиарда долара публични и частни инвестиции в рамките на следващото десетилетие. Реализацията му обаче остава силно зависима от прекратяването на бойните действия - перспектива, която засега изглежда малко вероятна.

Редактор: Манол Манолов

Източник: Politico