Казусът „Петрохан“: Кога кметът Васил Терзиев и бившият екоминистър Борислав Сандов ще поемат отговорност за думите и действията си?

Случаят „Петрохан“ продължава да предизвиква сериозни обществени реакции не само заради самата трагедия, но и заради публичните позиции на висши политически и обществени фигури, изразени преди приключването на разследването.

На 4 февруари, два дни след инцидента, кметът на София Васил Терзиев публикува позиция във Facebook, в която заяви, че лично е познавал загиналите. Той категорично отхвърли появилите се в публичното пространство твърдения, че мъжете са били част от секти, незаконни мрежи или че са подготвяли престъпление. Напротив – от думите му остана впечатлението, че става въпрос за изключително честни и съвестни граждани, борещи се срещу мафията и неспособни да извършат каквото и да било престъпление.

Тази позиция обаче рязко контрастира с информацията, оповестена впоследствие от компетентните органи. Според разследването и разпространените кадри и доказателства, става ясно, че бившата хижа “Петрохан” е била умишлено запалена, като в нея целенасочено са били оставени животни да изгорят. Камери сочат, че преди тези действия лицата са се сбогували помежду си. Допълнително бяха разпространени снимки, показващи материали за специфични духовни практики, наподобяващи будистки ритуали. Близки до загиналите също споделят, че месеци преди инцидента част от т.нар. „рейнджъри“ са говорили за самоубийство, загуба на смисъл и „пътя към живота“.

На 8 февруари бившият вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов също излезе с публична позиция. В ефира на предаването „На фокус“ той заяви: „Познавах хората от “Петрохан” и не вярвам, че биха извършили злодеяние. Не съм виждал оръжия и не съм знаел, че разполагат с такива.“

И тази позиция обаче се разминава с установените до момента факти по делото, които очертават коренно различна картина от тази, представена от Терзиев и Сандов.

Проблемът далеч не е само в личното мнение. Васил Терзиев е действащ кмет на София и публична фигура, чиято дума има тежест. В ситуация, в която разследването не е приключило, изразяването на категорични оценки и защита на конкретни лица може да се тълкува като опит за влияние върху общественото мнение. Още по-сериозен е фактът, че Терзиев е бил пряко свързан с финансирането и подкрепата на въпросното сдружение на „рейнджърите“, което го прави страна по казуса, а не безпристрастен наблюдател.

От своя страна Борислав Сандов също не е страничен коментатор. В качеството си на министър на околната среда той е подписал договор със сдружението, към което са принадлежали загиналите, което го обвързва с дейността им.

На фона на официалната информация, изнесена от разследващите органи, става все по-ясно, че публичните изявления на Терзиев и Сандов не отговарят нито на фактите, нито на отговорността, която техните позиции изискват. Вместо предпазливост и уважение към разследването, обществото стана свидетел на защита на непотвърдени тези и на хора, за които вече има данни за тежки престъпни действия.

Тук неизбежно възниква въпросът: кога кметът на София и бившият екоминистър ще поемат поне морална отговорност пред обществото за думите и действията си? В един демократичен и правов ред това не е въпрос на политическа атака, а на елементарна обществена отговорност.

Крайно време е тя да бъде поета.

Автор: Манол Манолов