Отбелязваме 153-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

България отбелязва 153-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски – една от най-светлите и почитани личности в българската история.

На 18 февруари 1873 г. Васил Иванов Кунчев е обесен в покрайнините на София от османските власти. Известен още като Дякон Игнатий, Левски остава в паметта на народа не само като революционер и идеолог на националноосвободителното движение, но и като символ на борбата срещу тиранина, победата на справедливостта и идеала за чистата и свята република. Неговото дело и завети повече от век и половина вдъхновяват поколения българи да пазят идеала за независима и достойна България.

В различни градове на страната днес и утре ще се провеждат възпоменателни церемонии, поднасят се венци и цветя в чест на Апостола, а млади и стари свеждат глави в знак на признателност към саможертвата му.

Левски остава обединител на българската нация и морален ориентир в трудни времена. Неговите думи и дела продължават да напомнят, че силата на народа е в единството и вярата в светлото бъдеще на България.

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев